Г олямото притеснение за влизането на България в еврозоната е, че инфлацията ще скочи. Основната причина за тази спекулация е, че тъй като курсът евро - лев, пазен от валутния борд, е 1,96 EUR/BGN, цените почти ще се удвоят.
Тези страхове са абсурдни по редица причини. Първо, ако търговците можеха просто да повишат цените двойно, нищо не им пречи да го направят и сега. За целта не е необходимо левът да бъде заместен от еврото.
Асен Василев: България технически е готова да приеме еврото
Цените на стоките и услугите в България зависят най-вече от търсенето и предлагането, а в някои сектори, където на пазара съществува технически монопол, като топлоснабдяване, газоснабдяване и водоснабдяване, и от държавната политика в лицето на Комисия за енергийно и водно регулиране.
БНБ е готова с план за въвеждане на еврото
Трябва да е ясно и какво точно представлява валутният борд. Това не е просто заявен от държавата фиксиран курс за обмяна на лева в евро. Поддържането му става с редица механизми, контролирани от Българската народна банка.
Първо – валутният резерв, който гарантира стойността на левовете в обращение, възлизащ на близо 30 млрд. евро. С него се гарантират по курс 1,96 EUR/BGN монетите и банкнотите, разплащателните сметки, краткосрочните депозити и т.н. На теория ако трябва да бъдат обменени в евро всички левове, влизащи в паричния агрегат М1 или т. нар. бързи пари, това може да стане безпроблемно.
Има ли риск от стагфлация в еврозоната?
Този валутен резерв няма да изчезне или да бъде освободен при влизане на България в еврозоната. Той ще продължи да бъде контролиран от БНБ, но вече ще бъде вписан и в балансовите отчети на Европейската централна банка.
Второ – заради валутния борд БНБ на практика не може да води независима лихвена политика. Ясно е, че ако основният лихвен процент в България и в еврозоната се различава значително, това ще повлияе на курса на лева спрямо еврото.
Трето и може би на-важно – БНБ постоянно поддържа курса 1,96 EUR/BGN, компенсирайки дефицитите по платежния баланс на страната, но и рециклирайки излишъците.
Даниел Лорер: През 2024 г. България ще приеме еврото
Това има сериозно отражение върху икономиката на България. В периоди на криза този механизъм ограничава ефекта на изтичането на капитали, но през останалото време потиска инвестициите и икономическия растеж. Така валутният борд стабилизира, но и действа като спирачка за развитието на икономиката на България.
Именно този последен активен механизъм ще отпадне с приемането на страната в еврозоната.
Процесът на влизане по принцип изисква въвеждане на валутен борд. Целта е кандидатстващата държава да покаже, че може да поддържа ценовата стабилност и нивата на държавен дълг и бюджетен дефицит при определен валутен курс. Този валутен борд обаче е по-лек от българския и допуска колебания на курса до 15%. Така че България ще запази действащия паричен съвет до приемането на еврото.
Основното изискване е средногодишната инфлация да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта инфлацията в тритите държави членки на еврозоната с най-ниско покачване на потребителските цени. В момента България изпълнява това условие. По методологията на Евростат средногодишната инфлация към края на април в страната е 7%, а за трите държави от еврозоната с най-добри показатели, е 6,2%.
Защо влизането в еврозоната е логична стъпка за България
И така, основателни ли са страховете, че приемането на еврото ще доведе до скок на цените? Ето какъв опитът на други европейски държави.
В Германия през месеците преди приемането на еврото през 1999 г. инфлацията намаля до 0,4%. След влизането в еврозоната ръстът на потребителските цени се ускори незначително до 1,2%. През 2000 г. инфлацията се покачи до целта от 2%. След което отново намаля до около 1%.
Тук трябва да се има предвид, че инфлацията по принцип е резултат от икономически растеж – увеличаване на потребителското търсене.
През 2000 г. ръстът на брутния вътрешен продукт на Германия се ускори до 2,9%, от 1,9% през 1999 г.
Да погледнем по-нови примери. Естония и Литва се присъединиха към еврозоната съответно през 2011 г. и 2015 г. Подобно на България и двете балтийски държави преди това бяха във валутен борд.
В Естония инфлацията през 2010 г. достигна 5,7%. След приемането на еврото тя намаля до 3,7%, а през 2013 г. вече бе 1,4%.
През 2014 г. покачването на потребителските цени в Литва бе 0,2%. А след влизането в еврозоната литовската статистка отчете дефлация (спад на цените) от 0,7% през 2015 г.
Данните ясно показват, че спекулациите за скок на цените на потребителските стоки при приемане на еврото са напълно необосновани. Нещо повече, много е вероятно инфлацията дори да намалее. Причините са, че ще намалеят рисковите премии и съответно разходите по превалутиране за българските компании, търгуващи с еврозоната. Освен това като цяло ще се понижи валутният риск за българската икономика и оттам и лихвените нива. В по-дългосрочен план това може да доведе до ръст на икономиката и на инвестициите, покачване на потреблението и съответно до инфлация. Но тя няма да е пряко следствие от приемането на еврото.
