Б ъдещи съвместни проекти с гиганти като Хюндай и Самсунг, което е пряко свързано с геополитическата роля на страната ни като врата към европейския пазар за Южна Корея, очаква правителството.
Това е равносметката от вчерашното посещение на премиера на Република Корея Ли Нак-Йон, който бе на официално посещение в България.
Освен това бе учредена Българо-корейска търговска камара.
Целта е задълбочаването на двустранното сътрудничество в областта на търговията, инвестициите и иновациите. Разширяването на икономическите отношения между двете държави идва след подписаната през 2015 г. Декларация за всеобхватно, ориентирано към бъдещето партньорство.
"Търговска и индустриална камара на Република България и Република Корея"
е двустранна, доброволна, колективна организация на български и корейски дружества, които обединяват усилията си за по-бързо и ефективно развитие на търговско-икономическите отношения между България и Корея, като увеличат стокообмена, съдействат за внедреването на високи технологии, екологични системи, подкрепят съвместното участие в инфраструктурни проекти и реализацията на значителни инвестиционни индустриални обекти.
Камарата е учредена със съвместната подкрепа на премиерите на двете държави – г-н Бойко Борисов и г-н Ли Нак-йон. На събитието присъстваха посланиците на България и Южна Корея - Н.Пр. г-н Петър Андонов и Н.Пр. г-н Шин Бу-нам.
Двамата премиери са обсъдили резултатите от икономическото сътрудничеството до сега и изразиха ясно желание за по-бързо и активно развитие на двустранните търговско-икономически отношения и за реализиране на нови значителни инвестиционни проекти, в който процес създадената двустранна камара ще има важна роля.
Премиерът на Южна Корея Ли изрази благодарността си, че са положени толкова усилия да се създаде тази камара.
Той заяви, че силно вярва, че тя ще играе много важна роля за активно сътрудничество и интензивни контакти между хората. „Много съм впечатлен от нашия разговор с премиера Борисов. Има голям ентусиазъм за растеж на икономиката на България“, допълни той.
Ли обясни, че страната ни може да привлече много чуждестранни инвестиции с добрата си корпоративна данъчна среда и икономическата си политика. Министър-председателят на Корея уточни, че нашето правителство показва воля за развитие в областите на автомобилостроенето, енергетиката, инфраструктурата, ИТ сектора, земеделието, отбраната и индустрията.
Той не пропусна да отбележи, че България е на стратегическо място и сътрудничеството между двете държави ще е от взаимен интерес. Те изразиха подкрепа на идеята за изграждане на завод за електроавтомобили у нас с увереността, че камарата ще съдейства по този голям проект.
Бойко Борисов от своя страна потвърди намеренията тези големи инвеститори да влязат
в България и изрази надежда скоро да се режат ленти за откриване на заводи за производство у нас на тези концерни.
Той обяви, че е приел поканата на колегата си да гостува в Южна Корея, но иска това да се случи, когато големите геополитически проекти вече са действителност и започне реално производство у нас, особено в ИТ сектора, автомобилостроенето и машини за отбрана.
Борисов изрази радост, че в делегацията от Южна Корея са и президентите на Хюндай и Самсунг. Той допълни, че всеки корейски инвеститор е добре дошъл и ще му бъде обърнато внимание. По думите му обаче изключително важно е големите концерни да започнат производство у нас.
Камарата се представлява от председателя Калин Дамянов
с 26-годишен опит в корейския бизнес, от заместник-председателя г-н У Джае-хи, ръководител на „Хюндай Хеви Индъстрис България“ от 6 години, от генералния секретар Савина Константинова с общо 19 години работа с „Хюндай Моторс“, от заместник-председателя г-н Ан Донг-хи, председател на корейската асоциация в България, г-н Джеонг Янг-джонг, генерален директор на KOTRA, от Димитър Цоцорков, председател на най-голямото минно дружество „Асарел Медет“ АД, от Василий Скрипка, изпълнителен директор на „Свободна Бургаска Зона“ с 25 годишна история с Корея, от Фани Асенова, вносител на строителна техника от Корея, почетните консули на Корея в Бургас и Варна, бизнесмените Йосиф Спиридонов и Иво Михайлов и други.
„Камарата подкрепя дейността на дружества,
които развиват двустранните търговски и индустриални дейности и ще работи за привличане на инвестиции и реализиране на промишлени проекти, свързани с автомобилостроенето, енергетиката, електрониката и екологичните технологии“, това заяви генералният секретар на камарата Савина Константинова.
Камарата ще организира обмяна на търговска и икономическа информация между България и Корея, ще организира регулярни срещи между бизнеса от двете държави. Ще съдейства за облекчаване на процедурите за инвестиране, за ефективност на регулациите и условията за внос и износ на търговските дружества. Камарата ще работи в тясно сътрудничество с Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Корейската агенция за насърчаване на бизнеса – KOTRA, Корейската търговска и индустриална камара, както и с бизнес организациите и държавните институции в двете страни.
Камарата ще съдейства за развитието на нови технологии с ноу-хау от Корея, които да бъдат внедрени в сектори като автомобилостроенето, възобновяемите енергийни източници, селскостопанската техника, информационните технологии и електрониката. Развитието на корейския бизнес в България е важна предпоставка за привличане на корейски инвестиции от големите корпорации като Хюндай, Самсунг, Ел Джи, Хануа, Поско и други, което се подкрепя от правителствата на двете държави.
По данни на БНБ за периода 1996 г. – 2016 г. нетният поток на преките инвестиции от Южна Корея в България възлиза на 222.6 млн. евро, но достигнатото ниво все още не отговаря на възможностите на двете страни.
Търговско-икономическите отношения между България и Корея
се задълбочават след подписването на Споразумение за свободна търговия (ССТ) между Европейския съюз и Република Корея през 2010 година. Предпоставка за успешното привнасяне на богатия опит на корейските компании и участието им в български инфраструктурни проекти е разширяването на икономическите отношения между двете държави след подписването през 2015 година на Декларация за всеобхватно и ориентирано към бъдещото партньорство. То е нов вид споразумение с широк предметен обхват, който включва либерализация на търговията със стоки и с услуги, инвестиции в сектора на услугите и промишлеността, правила за защитата на интелектуалната собственост, държавните поръчки, конкуренцията, прозрачността на регулаторната рамка и устойчивото развитие.
