Д остъпът до спешна медицинска помощ в България продължава да бъде сериозно предизвикателство, особено за хора с увреждания и в отдалечени райони. Случаят с Юмер, мъж с увреден слух, който е чакал 40 минути за връзка със спешния телефон 112 поради технически проблеми с алтернативен канал за комуникация, подчертава тези системни пропуски.
Юмер е получил силна алергична реакция, включваща тежест в гърдите и начален задух. В критичен момент той се е опитал да използва приложение за текстови съобщения към системата на 112, но е установил, че е получил нова парола едва след четири дни, което го е лишило от самостоятелен достъп.
„Като лице с увреден слух той няма възможност за пряка връзка. В такива ситуации хората в неговото положение разчитат на посредник между диспечер и реалните медицински служби“, обяснява Константин Косев, който е помогнал на Юмер да се свърже със спешния номер.
След повторно обаждане и консултация, състоянието на Юмер се е стабилизирало.
Данните, потвърдени от МВР, показват, че извършена техническа проверка на приложението не е установила описаните от Юмер проблеми. От министерството твърдят, че достъпът до профила е бил възстановен по регламентирания ред чрез смяна на парола. Въпреки това, поради липсата на удовлетворителен отговор, Юмер и Косев са сезирали Европейската комисия.
„Спешната помощ трябва да бъде достъпна за всички, не само на теория, а в реална ситуация. Аз не искам специално отношение. Искам равен достъп“, заявява Юмер пред NOVA.
Проблемите с достъпа до спешна помощ не се ограничават само до комуникационни бариери. Недостигът на лекари води до чакане на линейки с часове в областни градове. Това допълнително утежнява ситуацията за хора, нуждаещи се от незабавна медицинска помощ, като увеличава времето за реакция и потенциално застрашава живота им. Статистиките показват, че тези случаи не са изолирани, а отразяват по-широки системни недостатъци в здравеопазването.
Тези ситуации подчертават необходимостта от спешни мерки за подобряване на достъпността и ефективността на спешната помощ. Инвестициите в технологични решения, които са наистина функционални за всички потребители, както и мерки за справяне с недостига на медицински кадри, са от ключово значение.
„Статистиките обясняват системата; историите обясняват последствията“, както често се казва. В случая на Юмер, историята ясно илюстрира последствията от недостатъчно достъпна спешна система.
Реакциите на властите, които не откриват проблеми в системата, показват потенциална липса на разбиране за реалните нужди на уязвимите групи. Подобни случаи изискват не само технически преглед, но и задълбочен анализ на процесите и ангажираност за осигуряване на равен достъп до животоспасяващи услуги. Бъдещето на спешната помощ зависи от способността ѝ да отговаря на нуждите на всички граждани, независимо от техните физически или географски ограничения.
