Членове на ВСС: „За“ и „против“ телефонни разпечатки

Н а свое извънредно заседание членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) обсъждаха казуса със скандалния есемес, препратен от премиера Бойко Борисов до председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов.

Появи се предложение всички членове на съвета да покажат разпечатки за разговорите си и за съобщенията, които са изпращали миналия четвъртък. То обаче не бе прието.

Мотивите „за“ и „против“ телефонните разпечатки коментираха Калин Калпакчиев и Ясен Тодоров от ВСС в предаването „Здравей, България“ на Нова ТВ.

По думите на Калпакчиев скандалът с есемеса е

пореден опит за заплаха за независимостта на съдебната власт

„Това съобщение е изпратено от министър-председателя до шефа на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и има важен подтекст – по време на обсъждането във ВСС на казуса „Яневагейт“, каза Калпакчиев.

„Демонстрирано е, че разделението между властите такова, каквото трябва да бъде в една демократична правова държава, в България е под заплаха и то не функционира по правилния начин“, категоричен е той.

„За да не влизаме от скандал в скандал, трябва ясно да се каже какво ни показва този случай. Затова предложихме в конкретния случай да се разбере дали съобщението е изпратено от член на ВСС, като всеки даде разпечатка на телефона си.

9 членове от присъстващи 18 вчера дадоха своето съгласие“,

допълни Калпакчиев.

По думите му у гражданите няма усещането, че съдебната власт действа независимо. А решението е създаване на наистина независима съдебна власт чрез законодателни и конституционни промени, които обаче за съжаление у нас не се реализират.

На свой ред Ясен Тодоров, член на ВСС и председател на етичната комисия, обясни, че е против да се дава разпечатка от изходящите телефонни разговори и съобщения.

„Казах на моите колеги, че съм готов да им покажа телефона си, но не искам да правим опасен прецедент.

Защото ако днес дадем разпечатка за половин ден, ще дойде случай, когато ще поискат разпечатка за половин година“, каза той и допълни, че използва един телефон за служебната си и лична комуникация и не желае тя да бъде публично достояние.

„Ако премиерът иска онлайн да бъде информиран, то има официален „агент“ на правителството, който председателства заседанията на ВСС, а именно министърът на правосъдието“, каза Тодоров, който бе заподозрян, че е изпратил есемеса до премиера.

Тодоров бе категоричен, че едва ли някой от кадровиците е изпратил съобщение до Борисов, но посочи, че е станало ясно, че има такива, които комуникират с него.

Той подчерта също, че разделението на властите е също така и взаимодействие, и контрол.

„Не може общественото мнение да определя прокурорски и съдебни актове“, допълни Тодоров.

„Нещата остават в индивидуалното поле на всеки от членовете на ВСС – да направи това, което отговаря на собствените му разбирания за почтеност.

Вчерашният разговор показа, че трудно всички можем да стигнем до някакво решение“, коментира Соня Найденова от ВСС в предаването „Преди всички“ на БНР.

„Ние не сме просто граждани, които ходят анонимно по улиците, ние сме публични личности, които дължат малко повече отчетност, когато покрай нашата дейност се завихрят такива интриги. Много въпросителни трябва да намерят отговор от нас, членовете на ВСС, заложен е нашият авторитет“, подчерта Найденова.

„Всеки от нас трябва да направи максималното, за да елиминира всякакви съмнения, че източникът на такова съобщение е член на ВСС.

Такава комуникация, особено по време на заседание, е недопустимо да се реализира“, категорична е тя.

Найденова определи ситуацията като поредната криза в която съветът се е оказал въвлечен. Тя не изключи варианта да има център на влияние, който взима решения, които ВСС само трябва да официализира.