Р ежисьорът Николай Волев почина на място при нелеп инцидент.
Режисьорът на едни от най-обичаните и български филми като „Козият рог”, „Господин за един ден”, „Да обичаш на инат” и „Маргарит и Маргарита” е паднал от прозорец на таванско помещение в София.
Режисьорът беше на 78 години.
Николай Волев е роден на 10 април 1946 г. в София. През 1967-1968 г. учи пет семестъра в архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство (ВИАС).
През 1968 г. бяга от България. След престой в бежански лагер, в Турция, заминава за Великобритания, където завършва кинорежисура в Лондонското филмово училище, в класа на Майк Лий (1969-1972). След като се завръща в България, през 1973-1975 г. работи като сценарист на документални филми в Българската национална телевизия, а от 1976 до 1991 г. е сценарист и режисьор на игрални и документални филми в студията за игрални филми „Бояна филм“. От 1991 г. работи на свободна практика.
Започва кариерата си с документални филми. Сред тях са „Цимент“ (1980), за който получава наградата на критиката на националния фестивал в Пловдив. За документалния си филм „Грънци“ (1983) е удостоен през 1984 г. с наградата „Сребърен дракон“ на 21-ия Международен кинофестивал в Краков, Полша.
През 1987 г. за документалния си филм „Дом № 8" (1986) получава главната награда на 33-ия Международен кинофестивал в Оберхаузен, Германия, както и наградата на международната кинокритика на ФИПРЕССИ, наградата на публиката на първото Международно биенале на документалния филм в Лион, Франция, и наградата на четвъртия Международен кинофестивал на червенокръстките филми във Варна през 1988 г. През 1993 г. излиза документалния му филм „Вестникарската война", а през 1999 г. – документалните му филми „За смъртното наказание“, „Бърза помощ“, „Зимна приказка“, „Вечният любовник“ и „Кремиковци – снимка за спомен“.
Всичките му игрални филми са удостоени с множество български и международни награди. Първият му игрален филм е „Двойникът" (1980), за който същата година получава наградата за най-добър дебют на Съюза на българските филмови дейци. Следват „Господин за един ден" (1983), за който получава наградата за най-добър комедиен филм на третия Международен кинофестивал в Габрово през 1985 г., „Да обичаш на инат" (1986), за който същата година получава специалната награда на журито и награда „Дон Кихот“ на Международната федерация на киноклубовете на 25- кинофестивал в Карлови Вари, както и специалната награда на журито, награда за операторска работа, награда на кинокритиката и награда на зрителите – на 17-ия кинофестивал във Варна, както и таграда за режисура на Съюза на българските филмови дейци.
През 1989 г. за „Маргарит и Маргарита" (1989) получава наградата за най-добър филм на Съюза на българските филмови дейци. През 1994 г. за филма „Козият рог" (1994), на който е сценарист, получава „Златна роза“ за игрално кино от Фестивала на българския филм във Варна. През 2001 г. излиза игралният му филм „Огледалото на дявола“. Последният му игрален филм е „Извън пътя“ (2017).
По време на десетия международен „София филм фест“ през 2006 г. Николай Волев получава „Наградата на София“ за цялостен принос към киноизкуството. През 2018 г. излиза автобиографичната му книга „Девствената проститутка“. През 2024 г. е премиерата на втората му театрална постановка „Принципът на несигурността“ в „Театро отсам канала" по пиесата на британския драматург Саймън Стивънс. Първата му театрална пиеса „Сексът - начин на употреба" е поставена през 2018 г., след като 12 години режисьорът Николай Волев е търсил актриса, която да може да изиграе 27 персонажа - от 6-годишно дете до 80-годишен мъдрец.
Възможността хората да се разсмеят и да се разплачат в едно и също произведение е велико нещо. Учил съм се от Чарли Чаплин. Това Николай Волев казва пред БТА в интервю този февруари по повод премиерата на „Принципът на несигурността“ в „Театро отсам канала".
„Единственото, което търсихме и продължаваме да търсим, е да представим на зрителите колко красива е любовта – истинската, дълбоката, смислената, чувствената, понякога и неразумната любов, казва още режисьорът“, който ни напусна вчера след нелеп инцидент.
„Учили са ме и съм и съм се убедил, че детайлите са изключително важни в изкуството – не само в фотографията, в киното. Тук има кадри и от документалните ми филми, които са по-малко познати, но много хора са ми казвали, че „Дом номер 8“, като че ли, е сред най-добрите неща, създадени от мен. Аз имам общо седем-осем документални филма. Изпитвам голямо удоволствие, когато някой ми каже, че се е развълнувал“, казва Волев по повод изложбата от графики и фотографии, която показва в „Театро отсам канала“ по същото време.
„Аз нямах смелостта да показвам мои работи, особено в графиката. Защото не съм професионален художник. Рисувах в Лондон, преди да се насоча към киното, защото бях завършил архитектура. Имах намерение, също така, да ставам моден дизайнер и, някак си, рисувах добре. Но нямах смелостта да се покажа пред хората, но те настояха да го направя, особено Павел Койчев. И се надявам да се хареса наистина на хората“, разказва Волев.
„Графиките отразяват моята душевност като млад човек в Лондон, когато избягах от България, и показват онова, което ме е вълнувало тогава – толкова много години назад“, обобщава Николай Волев.
„Кадрите не са съвсем черно-бели. Леко синьо е, студено. Смятам, че черно-бялата фотография, или по-скоро неярко цветната фотография е по-силна като въздействие. Цветната фотография е по-обикновена, по-стандартна, по-невпечатляваща“, допълва режисьорът.
Скърбим за загубата на големия режисьор Николай Волев, написаха от Министерския съвет в официалната си страница във Фейсбук по повод кончината на българския режисьор.
Той остави ярка следа в българското кино с емблематичните си филми като "Господин за един ден" и "Маргарит и Маргарита". Поклон пред светлата му памет, добавиха от кабинета.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
