БНБ, Радев: Сериозно забавяне на България за еврозоната

В България има забавяне на процеса за присъединяване към еврозоната, заяви от парламентарната трибуна управителят на БНБ Димитър Радев.

"Ние имаме сериозно забавяне и то е основно по вземането на политически решения. Дори стъпките, които БНБ трябва да направи, зависят от определени политически решения", поясни Радев.

"Ние бяхме лидер в създаването на механизма", отбеляза Радев и припомни как Хърватия влезе една година след нас в процеса, а сега в началото на 2023 година ще бъде вече в еврозоната.

Идва ли краят на еврото

За влизането на България в еврозоната е нужна категорична политическа подкрепа и ясен мандат, посочи Радев.

По думите му политическото решение за еврозоната ще има своята цена и тя няма да е малка.

Той призова депутатите да се фокусират върху това как да разрешат политическата криза. По думите му със служебно правителство "тази работа с еврозоната няма как да стане". 

Пеканов: Остава възможна датата 1 януари 2024 г. за влизане в еврозоната

"Истинският дебат днес е "за" или "против" еврото като символ на европейския проект и нашата ангажираност с този проект. Въпросът за еврозоната е преди всичко друго политически, а не експертен и отговорът на този въпрос трябва да бъде даден от Народното събрание. Всъщност въпросът е дали България да остане неопределено дълго време в бъдещето, закотвена в дълбоката периферия на Европа с присъщата на тази периферия бедност, корупция, институционална немощ и външни зависимости, или трябва да бъде направено общо усилие това да се промени чрез ускоряване на сериозно вече забавения процес на присъединяване към еврозоната", каза Радев, като отбеляза, че изразява личното си мнение.

Инфлацията в еврозоната скочи до рекордните 10% през септември

Той добави, че ще се отделят анализите, които са подготвени от БНБ и ще бъдат изпратени максимално бързо на онези народни представители, които искат да се запознаят обстойно с тях.

"Анализът, който всеки реферира, е всъщност отговорност на Координационния съвет, за да стигне до него той трябва да бъде финализиран от работната група, а работната група се оглавява от г-н Пеканов, така че той ще даде информация, ако му дадете възможност", съобщи управителят на БНБ.

Радев обясни, че сравнителният анализ се прави от Министерство на финансите и не е отговорност на БНБ.

"Излишно е да казвам, че в момента ние не разполагаме със суверенитет. Идеята за малка отворена икономика и паричен суверенитет са неща, които не съвпадат непременно. При едно участие в еврозоната България ще може да упражнява тези функции конкретно чрез гласа си в управителните органи на банката, което означава, че от режим, в който липсва паричен суверенитет, ние ще отидем към режим на споделен паричен суверенитет. Това е фактически режимът, по който оперират най-големите икономики в Европа", обясни Радев.

Преди това Корнелия Нинова, председател на парламентарната група на "БСП за България", която е инициатор на изслушването, постави въпроси към управителя на БНБ, сред които вярно ли е, че за да отговорим на изискванията за влизане в еврозоната, трябва да свалим рязко инфлацията и защо нямало доклад за плюсовете и минусите от  присъединяването на страната към валутния съюз.

Нинова предположи, че за понижаване на инфлацията може да се наложи намаляване на разходите за заплати и социални плащания, и това би могло доведе до рецесия в икономиката.

"Има обективни неща, които не можем да заобиколим - още с присъединяването на България към Европейския съюз ние сме приели, че като членове ще имаме еврото като валута. Второ - всяка държава решава кога да стане това и трето - трябва да отговаряме на определени изисквания, за да бъдем приети в еврозоната. Според тези изисквания в момента ние не можем да влезем в еврозоната, най-вече заради високата инфлация, изискванията за дефицит, обективни макроикономически показатели" отчете Нинова.

Депутатите от БСП Румен Гечев и Борислав Гуцанов пък оспориха думите на Радев.

"На какво основание БНБ предлага да се взима бързо политическо решение и да ускоряваме влизането на България в Еврозоната към 1-ви януари 2024 г.?“, попита Гечев и допълни: "БСП докато не сме сигурни, че това присъединяване е в полза на българските икономика и българските домакинства, няма да подкрепим".

"Управителят на БНБ не отговори на нито един въпрос", заяви Гуцанов от парламентарната трибуна.

Не бе прието предложението на левицата изслушването да бъде предавано пряко по БНТ 1 и по БНР.

Нинова определи като много изненадващо гласуването на "Продължаваме Промяната", ГЕРБ-СДС, ДПС и "Демократична България" да не се излъчва директно, защото това са партиите, които са настоявали "бързо, сега и без да се чака оценката на БНБ" да се пристъпи към изпълнение на плана за присъединяване на България към еврозоната през 2024 г.