Б ългарската авиация е дала много на света, имаме много поводи за гордост и най-доброто предстои. Около това се обединиха подполковник Стоян Петков, първият българин, извършил самостоятелен полет на F-16, авиационният фотограф Огнян Стефанов, една от основателките на Авиационната библиотека в София Соня Симеонова и директорът на Музея на авиацията в с. Крумово Рада Банялиева. Движещата сила на работещите във Военновъздушните ни сили е любовта към родината, смятат те, цитирани от БТА.
Българската авиация се заражда още с мечтата на човека да полети,
а народът ни има огромен принос в създаването и развитието ѝ, каза Петков. По думите му българските летци са направили много неща за първи път, пример за това е първият нощен полет в историята на Франция, който е осъществен благодарение на български летци и механици.
„Българин е и първият човек, приземил самолет със спрял двигател",
допълни той. „За Българската бойна авиация тепърва предстоят много добри времена", пък смята Огнян Стефанов.
На 16 октомври се отбелязва празникът на авиацията и Българските военновъздушни сили (ВВС) и се навършват 110 години от първия боен полет в историята ни.
За подвизите на българската авиация през тези години може да се научи повече в Авиационната библиотека в София и Музея на авиацията в с. Крумово.
„Българската авиация е преживяла много мигове на слава, гордост, погроми и трагедии. Двете крила, на които се носи през годините до наши дни, са летателните апарати и хората", каза Рада Банялиева.
Първопроходците
Първите военни, които са изпратени през 1912 г. да се обучават във Франция, Германия и Англия са: поручик Сакеларов от 1-ва пионерна дружина, подпоручик Самсаров от 1-ви пехотен софийски полк, поручик Петров от 4-ти артилерийски полк, поручик Топракчиев от 1-ва пионерна дружина, поручик Богданов от 9-и пехотен пловдивски полк, поручик Милков от 29-и ямболски полк, мичман II ранг Ляпчев от флота, подпоручик Калинов от 6-и пехотен търновски полк, поручик Манков от 17-ти пехотен доростолски полк, поручик Попкръстев от 2-ри пехотен искърски полк, поручик Гюлмезов от 24-ти пехотен черноморски полк, мичман I ранг Михайлов от флота, поручик Лулчев от 36-и пехотен козлодуйски полк, поручик Стоянов от 16-и пехотен ловчански полк, поручик Митев от 2-ри конен полк, поручик Кикименов от 2-ри конен полк, подпоручик Атанасов от 30-и пехотен шейновски полк, поясни Рада Банялиева.
„Това са първопроходците в една сфера, без която днес е немислим нашият живот", посочи Банялиева. „Във войната като пилот взима участие и Сава Попов, който на собствени разноски изучава аеропланно дело във Франция. Като механици участват още Иван Каролев и Иван Лозанов", добави тя.
Историята на Българската бойна авиация
Българската авиация се заражда още с мечтата на човека да полети, а народът ни има огромен принос в създаването и развитието ѝ, обясни подполковник Петков. Той разказа, че Хараламби Джамджиев е един от първите българи, които мислят за реализирането на полет и прави една от първите публикации на тази тема – „Действителните основи на въздухоплаването".
През 1892 г. е първото документирано събитие, което има пряка връзка със създаването на българската бойна авиация – техническото изложение в Пловдив. На него е поканен Йожен Годар с неговия балон „Ла Франс", а на 19 август 1892 г. подпоручик Васил Златаров лети с него. „Смята се, че сформираната българска група, която трябва да помогне на Годар, е първото българско „Въздухоплавателно отделение", тогава наричано въздухоплавателна команда", разказа Петков. На 20 април 1906 г. с указ на цар Фердинанд се създава и официално „Въздухоплавателно отделение" с първи командир капитан Васил Златаров.
Всички тези събития, както и много други, ни водят до датата 16 октомври 1912 г., когато поручик Радул Милков и поручик Продан Таракчиев извършват първия боен полет в българската история, като хвърлят над Одрин две ръчни гранати. Това е и един от първите бойни полети в световната история, добави той.
Сред първите
Българските летци са направили много неща за първи път, а пример за това е първият нощен полет в историята на Франция, каза подполковник Петков. Той се осъществява с поручик Симеон Петров и Луи Блерио. Христо Топракчиев, Никифор Богданов, Симеон Петров и аеромеханик Иван Платников отиват в школата на французина, където разработват методиката за това как може да бъде осъществен нощния полет.
"Парижани са поразени. Издават пощенски картички с четиримата българи", разказа той.
През 1912 г. Симеон Петров става първият летец в света, който приземява самолет със спрял двигател. „Самолетът каца, без да се разбие. До онзи момент всички са загивали или поне са чупили самолета.
Благодарение на българина се създава методика за кацане със спрял двигател",
каза той. Симеон Петров осъществява и първата в света нощна бомбардировка по време на Балканската война. „Той прави и първото в света разузнаване и бомбардиране над противникова столица – Цариград", допълни той.
Българката Райна Касабова пък е първата жена в света, извършила боен полет.
„Над Одрин по време на Балканската война", каза подполковник Петков. През 1913 г. Милчо Митев и Джовани Сабели осъществяват първото прелитане от континент на континент.
Не професия, а призвание
„Във Военновъздушните сили и до ден днешен всеки един знае какво е мястото му, защо е тук. Това не е професия, то е призвание. Не говоря само за летците, а за целия екип", каза Петков. Той добави, че през всичките 110 години на българската авиация ВВС са били до народа си, независимо дали е време на война, или не. „Колегите от Крумово всяко лято неуморно гасят горски пожари. По време на наводненията тази година авиацията отново беше там. Всяка година помагат и в многобройни донорски ситуации", добави той. По думите му често в днешно време този труд не се вижда и не се оценява. „Но нашата работа не е много да ни виждат. Ние не трябва да даваме интервюта или да ни дават по телевизията. Трябва да си вършим работата и колкото по-малко се чува за нас – толкова по-добре. А на когото сме помогнали – той си знае и е благодарен", разказа той.
„Човек от древността се опитва да преодолее физичните закони и се стреми към небето" каза капитан Георги Пешев от авиобаза „Враждебна". Според него самолетите днес са на високо технологично ниво и дори вече не е толкова рисковано да летиш. „Това, което ти дава професията, е необятно", заяви той и добави, че професията е една изключителна възможност за реализация - личностна и професионална. „Всеки един млад човек би желал да постигне нещо такова. Призовавам всеки, който има влечение към авиацията и небето, да му се отдаде", допълни Пешев.
„Ще пребъдем"
Българската бойна авиация не преживява най-добрите си години, но е имало и по-тежки периоди, каза Стоян Петков. „След Ньойския договор (1919 г.) на България ѝ е забранено да има бойна авиация. Ние сме били длъжни да нарежем здрави самолети", добави той. По думите му След Първата световна война много хора се борят, за да бъде възродена българската военна авиация. „По време на Втората световна война в българското небе има 15 000 полета на противникови самолети, а българските летци изпълняват 1100 полета", разказа подполковникът и допълни, че са свалени 57 чужди самолета и само 27 български.
От 1951 г. бойното дежурство не е спирало, дори започва по-рано, каза подполковникът и заяви,
че у нас са идвали летци от държави, членки на НАТО, „но те носят дежурство съвместно с нас, никога вместо нас или заради нас." По думите му това е мисията на българските бойни летци. „Да останем тук и да пазим небето си с български самолети, на които има български опознавателни знаци, а в кабините има български пилоти, защото те знаят, че долу е България", заяви подполковникът. Той добави, че всеки един човек във ВВС има своя принос в тези тежки години страната ни да има самолети и вертолети и да пазим сами българското небе.
Къде може да се научи повече за Българската бойна авиация?
В Авиационната библиотека в София могат да се видят екземпляри на над 100 години, като първото авиационно периодично издание „Авиотичният лист към небето" от 1911 г. Екземпляр с бележки на автора Асен Йорданов Попов – първият български авиационен историк от 1923 г, както и „Въздухоплавателния бюлетин" от 1935 г. В библиотеката са подредени портрети на едни от най-големите имена в историята на българската авиация. Всеки желаещ може да посети библиотеката от сряда до петък или да разгледа книгите на фейсбук страницата ѝ.
Мисията ни е да съхраняваме литературата, която има отношение към авиацията, каза една от основателките на библиотеката Соня Симеонова. „Доста хора си мислят, че светът започва с тях. Тук те могат да се убедят, че и в предишните векове в България е имало много будни хора, които са се интересували от новите технологии, доразвивали са ги, използвали са ги в работата си", сподели тя.
„За по-голямата част от книжния фонд можем да сме благодарни на авиационните ветерани, които през 1993 г. предложиха на генерал Михо Михов да се създаде тази библиотека, в която те предоставиха книгите от личните си библиотеки, в които се намираха запазени книги и от аеропланното училище в Божурище, ликвидирано по силата на Ньойския договор", обясни Симеонова.
Авиацията през обектива
Най-голямото удоволствие, когато съм във въздуха, е да има друга бойна машина, която мога да заснема, споделя авиационният фотограф Огнян Стефанов. От 2008 г. той е фотограф в авиационното списание „Клуб Криле", а през 2010 г. става официален фотограф на българските Военновъздушни сили. Любовта към авиацията идва от дядо му. „Исках да стана летец, но съм твърде висок", разказа той. Едно от най-изумителните преживявания е полетът със "Спартан", каза Стефанов. "Страхотно е да видиш такава огромна машина да лети толкова ниско до земята", споделя фотографът.
Преди полет винаги има инструктаж, обясни Стефанов и добави, че ВВС никога не позволяват машина да излети, ако тя не е напълно технически изправна. "Възможността от техническа грешка е сведена до минимум", допълни той.
По думите му няма голям интерес от страна на младите към бойната авиация у нас и това се дължи на смяната на поколенията. Стефанов обаче посъветва всеки, който желае да бъде част от бойната ни авиация, да бъде търпелив и никога да не се отказва.
„За никого във Военновъздушните сили мотивацията не са парите. Всички са там заради патриотизъм и любов към авиацията", каза той. "За Българската бойна авиация тепърва предстоят много добри времена", заяви Огнян Стефанов.
На заглавната снимка: Граф Игнатиево (25 юни 2022 г.) - Хиляди любители на военната авиация от цялата страна изпълниха авиобаза Граф Игнатиево. Те наблюдаваха авиошоу по повод 110-та годишнина от първия боен полет на българската бойна авиация и 85 години от връчването на бойните знамена на авиационните подразделения.
