С оставката на Румен Радев, политическата сцена в България навлиза в непознати води, а в центъра на събитията застава една от най-подготвените фигури в държавата – Илияна Йотова. Тя не е просто „вице“, което стои в сянка, а политик с над 30-годишен стаж, преминал през школата на журналистиката, партийната йерархия и европейската дипломация.
Румен Радев: Утре ще депозирам своята оставка
От „По света и у нас“ до голямата политика
Кариерата на Йотова започва пред очите на цяла България. През 90-те години тя е едно от знаковите лица на БНТ. Като водещ на новините и ръководител на актуалните предавания, тя изгражда стил на общуване, който по-късно ще се окаже безценен в политиката – умението да говори директно, да владее емоциите си и да задава неудобни въпроси.
Преходът ѝ от журналистиката към политиката през 1997 г. не е случаен. Тя поема пресцентъра на БСП в един от най-трудните моменти за партията (след събитията от януари 1997 г.), доказвайки, че притежава „железни нерви“ и способност да гради имидж в условия на криза.
Първи политически реакции на оставката на Румен Радев
„Българският глас“ в Брюксел
Преди да стане вицепрезидент, Илияна Йотова натрупа солиден международен авторитет като евродепутат (2007–2017). В Брюксел тя не беше просто „един от многото“. Тя се превърна в експерт по едни от най-чувствителните теми за Европа:
Миграционната криза: Йотова беше един от основните докладчици по темите за убежището и сигурността.
Борбата с тероризма: Активно участваше в дебатите за общоевропейската сигурност.
Правата на гражданите: Гласът ѝ се чуваше ясно в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE).
Този европейски бекграунд ѝ дава самочувствието на държавник, който познава механизмите на властта не само в София, но и в сърцето на ЕС.
Какво следва стъпка по стъпка след оставката на президента Румен Радев?
Енигмата на „Дондуков“ 2: Повече от вицепрезидент
През 2016 г. мнозина видяха в нейния избор за вицепрезидент на Румен Радев опит за баланс – опитният политически „вълк“ (Йотова) до стратегическия, но неопитен в политиката генерал (Радев). През годините тя доказа, че е лоялен партньор, но и самостоятелен фактор.
Докато Радев се фокусираше върху сигурността, отбраната и геополитическите сблъсъци, Йотова превърна своята роля в мисия за „българската духовност“. Тя направи темата за българите в чужбина своя кауза – не само административно, но и емоционално. Обиколи десетки общности от Тараклия до Чикаго, борейки се за съхраняването на българските училища и език.
Стил на управление и лични качества
Йотова е известна със своя прагматизъм. Тя е сочена за перфектен събеседник – може да цитира френски класици (благодарение на образованието си по френска филология и специализацията в престижната френска школа ENA), но и да разговаря на „ти“ с хората в малките населени места.
Интелект и подготовка: Винаги отлично подготвена с документи и факти.
Дипломатичност: Успява да поддържа диалог дори с политически опоненти, с които Радев е в открита война.
Твърдост: Когато става въпрос за националния интерес (например темата за Северна Македония), тя често е по-категорична и от президента.
Първата жена президент – какво да очакваме?
Поемайки функциите на държавен глава, Илияна Йотова влиза в историята. Тя наследява една дълбоко разделена политическа класа и общество в очакване на нови избори. Очакванията са тя да внесе повече институционално спокойствие и да използва дипломатическия си опит, за да балансира между амбициите на Радев на политическия терен и нуждата от стабилност на държавния връх.
Илияна Малинова Йотова е родена на 24 октомври 1964 г. в София. Завършва 9-а Френска езикова гимназия, а през 1989 г. придобива магистърска степен по българска и френска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира в Националната школа по администрация (ENA) във Франция и в Центъра по европейски въпроси в Страсбург. Професионалният ѝ път започва в Българската национална телевизия (1990 – 1997 г.), където е репортер, водещ на новини и директор на дирекция „Новини и актуални предавания“. Политическата си кариера стартира като ръководител на Пресцентъра на БСП (1997 – 2005 г.). Била е народен представител в 40-ото Народно събрание (2005 – 2007 г.) и член на Европейския парламент в продължение на два мандата (2007 – 2017 г.). През януари 2017 г. встъпва в длъжност като вицепрезидент на Република България, а през 2022 г. започва своя втори мандат на поста. Владее френски и руски език.