„Утре депозирам мандата си, Йотова поема властта“, обяви държавният глава в извънредно обръщение към нацията.
България стана свидетел на безпрецедентен акт в най-новата си политическа история. Точно в 19:00 часа, в обръщение, което прикова погледите на цялата страна, президентът Румен Радев сложи край на дългите спекулации и обяви, че напуска „Дондуков“ 2.
„Днес за последен път се обръщам към вас като президент на нашата България“, заяви държавният глава, с което официално потвърди, че слага край на своя мандат предсрочно.
Предаването на властта
Радев бе категоричен, че няма да остави институционален вакуум. Той обяви, че още утре ще депозира официално своята оставка пред Конституционния съд, както изисква основният закон на страната. По силата на Конституцията, постът ще бъде поет от вицепрезидента Илияна Йотова, която ще изпълнява функциите на държавен глава до произвеждането на нови избори.
Политическият трус
Ходът на Радев идва в момент на тежка политическа криза и пред избор на нов служебен премиер, но истинският мотив се крие в заявката му за директно участие в предстоящата изборна битка. С този акт президентът се освобождава от институционалните ограничения, за да се включи активно в партийния живот.
Какво следва оттук нататък?
Утре: Официално внасяне на оставката в Конституционния съд.
До дни: Встъпване на Илияна Йотова в длъжност.
В двумесечен срок: Организиране на предсрочни президентски избори.
Президентът Румен Радев с извънредно обръщение към българския народ
Политика на ръба: Ще скочи ли президентът в партийната арена?
От възстановяването на президентската институция у нас нито един държавен глава не е напускал поста си преди края на мандата. Ако Радев предприеме тази стъпка, това би било сътресение без аналог в най-новата ни история. Основният зaлог е участието му в предстоящия вот – ход, който според политическите анализатори би пренаредил изцяло картите на политическата сцена.
Какво казва Конституцията?
Българският основен закон е предвидил ясно стъпките при подобна „ядрена“ политическа ситуация. Съгласно Глава четвърта, ето как би изглеждала хронологията на една оставка:
Актът на напускане: Противно на очакванията, оставката на президента не се подава пред парламента. Според чл. 97, ал. 1, т. 1, тя се адресира до Конституционния съд.
Кой поема кормилото? В момента, в който правомощията на президента бъдат прекратени, държавата не остава без лидер. Неговите функции се поемат от вицепрезидента Илияна Йотова (чл. 97, ал. 3).
Сценарият „Двойна оставка“: Тук ситуацията става още по-сложна. Ако и вицепрезидентът Йотова подаде оставка (например за да се включи в същия политически проект), властта преминава в ръцете на председателя на Народното събрание. През уикенда Рая Назарян вече потвърди готовността си да поеме поста, следвайки буквата на закона (чл. 97, ал. 4).
Часовникът започва да тиктака: Веднъж приета оставката, страната влиза в режим на спешни избори. Те трябва да бъдат проведени в рамките на двумесечен срок (чл. 94).
Историческата памет: Прецедентът с Блага Димитрова
Макар България да не е виждала оставка на президент, историята помни драматичното оттегляне на вицепрезидента Блага Димитрова през 1993 г. Тя напусна поста си в знак на остро несъгласие с Желю Желев, заявявайки, че иска да остане „свободен гражданин“, а не зaложник на прикрити действия. Нейният акт пред Конституционния съд остава единственият пример за доброволно оттегляне от върха на държавата до момента.
