П арламентарната комисия по бюджет и финанси прие на второ четене проектобюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. внесени от Министерски съвет.
Сред основните промени в бюджета на ДОО е увеличението на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се. От 1 август той ще бъде изравнен с минималната работна заплата и ще достигне 620,20 евро. От същата дата максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се повишава до 2300 евро. Предвижда се и актуализация на минималните осигурителни прагове в част от икономическите дейности.
С гласовете на ПБ и ДПС: Депутатите приеха на първо четене Бюджет 2026
За пенсии и добавките към тях през 2026 г. са предвидени над 13,5 млрд. евро – с близо 1,2 млрд. евро повече спрямо предходната година. Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., да бъдат увеличени със 7,8% по т.нар. швейцарско правило. Така минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще нарасне от 322,37 евро на 347,51 евро.
Промени са заложени и за държавните служители и работещите в съдебната система. От 1 август те ще започнат да плащат лични осигурителни вноски, като първоначално съотношението между работодател и служител ще бъде 80:20. От началото на 2027 г. то ще стане 60:40 – както е за останалите работещи.
Общите приходи и трансфери в бюджета на ДОО за следващата година се очаква да достигнат 15,3 млрд. евро. От тях близо 6,8 млрд. евро ще бъдат осигурени чрез трансфер от държавния бюджет за покриване на недостига в системата.
При представянето на проекта министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова заяви, че бюджетът гарантира изплащането на всички социалноосигурителни плащания, включително пенсии, болнични, майчинство и обезщетения за безработица.
Комисията не прие предложения, направени от опозицията, по рамката на проектобюджета на НЗОК за 2026 г., сред които за увеличаване на средствата за първична извънболнична медицинска помощ и специализирана извънболнична медицинска помощ, включително прегледи и диспансерно наблюдение, от средствата за болнична медицинска помощ, заложени в проектобюджета. От становища на Министерството на здравеопазването, представени от министър Катя Ивкова, стана известно, че ведомството не подкрепя направените предложения, като тя посочи, че всички промени, които се правят, трябва да бъдат на база данни, за да могат да бъдат направени разчети.
Асен Василев („Продължаваме промяната“) обясни, че тяхното предложение е част от средствата за болнична помощ, предвидени от МЗ и НЗОК, да бъдат насочени към двата фонда за подкрепа на общинските и областните болници, за да може, където не достигат средствата по пътеки, да се поддържа сравнително прилично заплащане на персонала. Това, което виждаме в проектозакона, е, че средствата за общинските и областните болници са същите като миналата година, въпреки че средствата за болниците се увеличават значително с над 10 процента, посочи той.
Сред неприетите предложения беше също на Петър Петров („Възраждане“), предвиждащо 7,373 млн. евро от средствата, отделени в проектобюджета за 2026 г. за поставяне на ваксини срещу КОВИД-19, да бъдат пренасочени за увеличаване на перото в бюджета на НЗОК към дофинансиране на дейности във връзка с лечение на младежи до 18-годишна възраст.
Комисията единодушно с 23 гласа „за“ прие предложението на Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС) и група депутати за създаване на нов параграф, който урежда здравноосигурителния статус на монасите - български граждани в манастира „Свети великомъченик Георги Зограф” в Света Гора, Атон - Република Гърция, като е записано, че към 1 август 2026 г. те се считат с непрекъснати здравноосигурителни права.
Редица предложения не бяха разгледани поради недопустимост, като председателят на комисията Константин Проданов обясни, че не се коментира по същество важността и достойнството на предложенията, а техният обхват няма касателство към бюджета на НЗОК и е предмет на специализирано законодателство. Сред тях бяха предложение от Николай Денков („Продължаваме промяната“) и група депутати, според което лечебните заведения актуализират размерите на основните месечни трудови възнаграждения на персонала в срок до един месец от влизането на законопроекта в сила и се прилагат от 1 септември 2026 г.; предложение на Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС) и група депутати, според което от 1 август 2026 г. общопрактикуващият лекар може да предостави достъп до електронното пациентско досие на съответния гражданин в Националната здравноинформационна система през мобилното приложение „еЗдраве” на мобилно устройство и други.
След прегласуване беше допуснато до разглеждане по същество предложението на Николай Денков („Продължаваме промяната“) и група депутати за промени в Закона за здравното осигуряване, според което лицата в отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст се прехвърлят към категорията лица, осигурявани изцяло за сметка на държавния бюджет, което обаче след дебат беше отхвърлено от комисията. Асен Василев обясни, че идеята е, когато жените излязат в отпуск по майчинство, здравната вноска да се покрива, както е за пенсионери, ученици, студенти, а сумата за това е изключително малка. Той добави, че е нормално това да бъде поето от националния бюджет, а не от работодателя, понеже доста фирми не наемат млади жени, защото ако те излязат в отпуск по майчинство, имат един разход, а нямат служител в този период.
Относно здравните вноски по време на майчинство министър Ивкова отбеляза, че в предложението са изключени други групи от обхвата като осиновителите например, които също имат това право. Тя отбеляза необходимостта да има конкретен разчет и финансова обосновка, когато се внася дадено предложение, за да може да се прецени, включително и по целесъобразност. В тази връзка Асен Меджидиев, временно изпълняващ длъжността управител на НЗОК, предложи да бъде направен точен анализ в НЗОК и това да влезе в бюджета за следващата година.
Не беше допуснато за разглеждане предложение на Николай Денков („Продължаваме промяната“) и група депутати, според което всяко лечебно заведение (независимо от собствеността му), което се финансира с повече от 50 процента публични средства за лечебна дейност, се задължава да прилага Закона за обществените поръчки за доставка на лекарства и медицински изделия, но беше обяснено, че това се урежда в законодателните предложения, представени днес от „Прогресивна България“, които предстои да бъдат разгледани.
Проектобюджетът на НЗОК предвижда приходи и трансфери за тази година в размер на 5,256 млрд. евро, на каквато стойност възлизат и заложените разходи. Заложено е здравноосигурителните приходи да са в размер на 5,138 млрд. евро, от които 3,187 млрд. евро са приходи от здравноосигурителни вноски, а 1,95 млрд. евро са трансфери за здравно осигуряване.
Разходите по законопроекта са с 412,3 млн. евро повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г., което представлява ръст от 8,5 процента.
Предвижда се приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро спрямо миналата година, а приходите от трансфери за здравно осигуряване да отбележат ръст от 156,2 млн. евро. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска от 8 процента в съотношение 60:40, с изключение на държавните служители, за които съотношението е 80:20 работодател - служител.
За болнична медицинска помощ са предвидени 2,342 млрд. евро, за специализирана извънболнична медицинска помощ - 351,2 млн. евро, а за първична извънболнична медицинска помощ - 345,6 млн. евро.
Проектобюджетите на ДОО и НЗОК са част от финансовата рамка за 2026 г., след като парламентът вече одобри на първо четене държавния бюджет за следващата година.
Добави ни в предпочитани източници в Google
