М инистерството на образованието и науката (МОН) е разработило няколко варианта за промяна в броя на учебните дни и продължителността на ваканциите през годината паралелно с прегледа на учебното съдържание.
Причината за това е, че българските ученици учат най-малко в Европа, посочват от МОН.
МОН започва преглед на учебното съдържание
Вариантите са предоставени на синдикатите и работодателите в системата на средното образование и предстои задълбоченото им обсъждане.
Предложенията не включват спортните училища, чиято учебна година е с друг график, както и производствената практика на учениците в професионалните паралелки.
Общият брой на задължителните им часове в класовете от I до X включително, приравнени към астрономическите, са 7040. На другия полюс е Ирландия с 11 372 часа. Над 10 000 часа занятия имат децата в Испания, Холандия и Дания. Средната стойност за държавите в Европа е 8617 часа, а повечето страни са в диапазона между 8000 и 9000 часа, отбелязват от МОН.
Промени в матурата по БЕЛ в 12-и клас
По данни на министерството, в България най-малко учат първокласниците и второкласниците – съответно 411 и 429 астрономически часа на година. С по няколкостотин часа изостават от връстниците си в много европейски държави също нашите ученици в III, IV, V и VI клас.
Децата в България имат и най-големите ваканции в Европа - средно 91 учебни дни в годината. Повечето от тях са през лятото.
През активното учебно време те нямат занятия общо 16 учебни дни. Най-дълго са извън училището българските ученици от I до III клас – общо 108 учебни дни. За IV до VI клас почивката е общо 94 учебни дни. Учениците от VII до XI клас пропускат 79 учебни дни.
МОН с важна информация за зрелостниците
За сравнение средно за Европа през учебната 2021-2022 година ваканциите са общо 70 учебни дни, като 20 от тях са разпределени през учебното време. Най-малко почиват учениците в Германия и Дания – съответно 53 и 56 учебни дни в годината.
Под средното европейско равнище са още 16 държави. Най-близо до България е Румъния с 85 дни без учебни занятия.
При тази ситуация, съчетана с проблеми в учебните програми и учебниците, не е изненадващо, че повечето български ученици са все по-неподготвени и все по-неконкурентоспособни на своите европейски връстници. Една от причините е, че те не успяват да усвоят и затвърдят учебния материал в училище, нямат достатъчно време за упражнения, работа в групи и по проекти, а родителите им са принудени да плащат за частни уроци, отбелязват още от Министерството на образованието.
- Според първия вариант началото на учебната година остава на 15 септември, а продължителността на учебното време се увеличава с 10 учебни дни за учениците от I до VI клас включително. Ако бъде прието това предложение, занятията на децата от първи до трети клас ще приключват на 15 юни, а на учениците от IV до VI клас – на 30 юни. За останалите випуски графикът не се променя.
- Вторият вариант предвижда учебната година да започва на 7 септември за всички ученици, освен за тези в спортните училища, като краят й бъде удължен за учениците от I до VI клас по вече описания начин. При такава ситуация ваканциите за всички ученици ще се увеличат с пет дни и ще бъдат по-равномерно разпределени в рамките на учебното време. МОН смята този вариант за оптимален.
- Предложението в третия вариант е началото на учебната година да бъде на 1 септември, а учениците от I до VI клас да учат 10 учебни дни повече през юни по вече описания начин. Тогава би имало 10 допълнителни учебни дни за ваканция за всички ученици, които да се разпределят в рамките на учебното време.
Всеки от разработените три варианта изисква промяна в нормативната уредба. Тя ще бъде направена, след като всички предложения бъдат подложени на широко обществено обсъждане със социалните партньори и с другите заинтересовани страни. Дискусиите ще включат и всички свързани въпроси като климатизация на класните стаи, ефектите върху туристическия сектор и други.
Учебната 2022-2023 г. ще започне на 15 септември, както досега, независимо кой от предложените варианти бъде избран.
