Н ародното събрание прие на първо четене пенсионната реформа на социалния министър Ивайло Калфин.
Законопроектът за промени в Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерски съвет, беше приет със 115 гласа "за", 35 "против" и 19 "въздържал се".
За реформата гласуваха депутатите на ГЕРБ, Реформаторския блок, БДЦ и АБВ, както и четирима депутати от ДПС. Други шестима от депутатите на ДПС се въздържаха, а по-голямата част от парламентарната им група не участва в гласуването. Въздържа се и групата на Патриотичния фронт. Срещу законопроекта гласуваха депутатите от БСП и "Атака", които имаха собствени законопроекти за промени, отхвърлени от мнозинството.
Пред парламента Калфин бе категоричен, че "запазването на сегашната система гарантира катастрофа с пенсиите в бъдеще". Промените може би не са приятни за избиратели и по една или друга причина, въпреки очевидните проблеми, политиците отказват да взимат решение и година за година, вече 15 години се предприемат временни мерки, посочи той.
Този законопроект е продукт на седем месеца открит диалог, в който можеха да участват всички, които имаха желание, каза още социалният министър. Той обяви, че е чул различни предложения, които претендират за революционност, но се свеждат до едно нещо - намаляване на изискванията и вдигане на размера на пенсията. Калфин обяви, че е готов е да отговоря с числа на всяко едно предложение, стига неговите автори да искат да го чуят. Синдикатите и работодатели са направили това, похвали се Ивайло Калфин.
Одобрената днес пенсионна реформа предвижда плавно увеличаване на възрастта за пенсиониране
на мъжете и жените до достигане на 65 години и за двата пола към 2037 г. за масовата трета категория труд. Предвижда се стажът за пенсиониране също да се увеличава с по 2 месеца годишно до достигането на 40 години за мъжете и 37 години за жените към 2027 г.
Предвижда се създаване на нова разпоредба за уреждане на възможността за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер на лица с изискуем осигурителен стаж и недостиг на възраст до 12 месеца. Пенсията се намалява с 0,4% за всеки недостигащ месец и е пожизнена.
Възрастта за пенсиониране на упражняващите първа и втора категория труд също плавно ще се увеличава до достигане на 55 години за първа категория и 60 години за втора. В момента работещите първа категория труд мъже се пенсионират на 52 години и 8 месеца, а жените – на 47 години и 8 месеца.
Запазват се възможностите за по-ранно пенсиониране на работещите първа категория труд – на 45 години при 10 години стаж в случай на съкращения от предприятието.
От 1 януари 2016 г. се предлага въвеждане на възраст за пенсиониране на работещите в сектор "Отбрана и сигурност", като възрастта следва да е 52 години и 10 месеца. Предлага се плавно увеличаване на възрастта до достигане на 55-годишна възраст. Срещу тази реформа има остра съпротива от страна на синдикатите и служителите в МВР.
Предвижда се увеличение на осигуровката за пенсия с по 1 процентен пункт съответно през 2017 и 2018 година.
В момента вноската за фонд "Пенсии" е 17,8%, което означава, че през съответните години тя ще нарасне съответно на 18,8% и 19,8%.
Според изчисленията на Ивайло Калфин и екипа му резултатът от повишената вноска като допълнителни приходи за фонд "Пенсии" в Държавното обществено осигуряване ще бъде в размер на 234,9 млн. лева за 2017 година и 481,4 млн. лева за 2018 година. За да не се допусне нарастване на общата данъчно-осигурителна тежест се отменя предвиденото увеличаване на осигурителната вноска в универсален пенсионен фонд от 5% на 7%, която трябваше да влезе в сила от 2017 година.
С промените на социалното министерство се предвижда доизграждане на промените в тристълбовия модел на осигуряване и въвеждането на възможност за избор дали да се осигуряваме както досега - в универсален пенсионен фонд и в държавното обществено осигуряване или само в държавното обществено осигуряване. Лицата родени след 31 декември 1959 година ще имат възможност на избор къде да отиват техните вноски, като за разлика от приетите в края на 2014 текстове, този избор няма да е еднократен. Той ще може да се прави веднъж годишно и не по-късно от 5 години преди навършване на пенсионна възраст.
Натрупаните средства по индивидуалните партиди от частните фондове, които гражданинът вземе решение да прехвърли само към държавното осигуряване, ще се съхраняват в т.нар. Сребърен фонд с цел да бъде възможна обратимост на този избор.
По време на дебатите БСП настояваше за преустановяване на нарастването на възрастта и осигурителния стаж
при пенсиониране на нивото на достигнатите през 2015 г. нива. Корнелия Нинова представи алтернативния законопроект на БСП, което предвиждаше възможност за пенсиониране при недостиг на изискуемите осигурителен стаж и възраст с до 24 месеца кумулативно.
БСП предлагаше още максималният размер на осигурителния доход да се фиксира на десет минимални работни заплати, а не да се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Мая Манолова от БСП предложи общ фронт на жените в НС срещу реформата на Калфин
Всички ние сме повече мъже от мъжете - раждаме деца, отглеждаме ги, грижим се за семейства, винаги сме на първа линия при вземането на решения, заяви Манолова от парламентарната трибуна. Според нея жените в България правят всичко това при по-ниско възнаграждение, като по думите й жените в България получават с 14% по-ниски заплати от мъжете.
БСП има два свои законопроекта, като от опозицията са срещу изравняването на възрастта за пенсиониране при мъжете и жените, което се предвижда в предложенията на Ивайло Калфин. Манолова обеща, че ще инициира общ фронт на жените в парламента, който да се противопостави с общи действия срещу изравняване на пенсионната възраст за "силния" и "слабия" пол.
