Т ези мъченици за вярата били монаси на българския Зографски манастир "Св. Георги" в Света гора, но пострадали за православната си вяра и затова ги почитаме като преподобномъченици.
Те пострадали така. През 1274 г. византийският император Михаил Палеолог се съгласил на уния с Рим. Макар Източната и Западната църква да били разделени по сериозни вероизповедни причини повече от двеста години, императорът се опитвал с тази уния да получи от Запада помощ срещу арабите. През 1278 г. той издал и указ унията с Рим да се въвежда чрез всички мерки. Така пострадали много епископи и други клирици в различните части на империята.
Светогорските монаси изпратили послание до императора, в което твърдо отстоявали несъгласието си с унията и го молили да държи онова учение, което е приел от светите отци. Скоро във Византия и Света гора дошли папски пратеници, за да проверят прилагането на Лионската уния. Някои манастири ги приели от страх, но други отказали да общуват с католиците и затова пострадали. Сред тях бил и българският Зографски манастир. Обителта била нападната от скитащи рицари кръстоносци. Игуменът Тома накарал по-малодушните да се скрият някъде по планинските пещери около манастира. А той с 21 монаси и четирима миряни се заключил в манастирската кула. Но кръстоносците нахлули и подпалили кулата от всички страни. Затворените вътре 26-ма защитници на православието загинали сред пламъците. Това се случило на 10 октомври 1284 г.
От всички само монах Партений не загинал в пламъците, а паднал от кулата. Той живял още 30 дни и така имал възможност да разкаже всичко на братята, завърнали се по-късно в обителта.
През 1873 г. зографските монасите издигнали на мястото на кулата паметник, в който денонощно гори кандило пред иконата на 26-мата преподобномъченици.
