М ай и юни са месеците с най-чести градушки у нас, защото голяма част от територията на страната ни е в умерения климатичен пояс, където пикът на валежите климатично е през тези два месеца. Същият ход се наблюдава и при градушките, като през май и юни е най-големият пик на градушките у нас, в различни райони и различни години.
Но средно статистически - май и юни, а отчасти и юли, през последните 20 години може да се каже, че са най-градобитните месеци в България, каза за БТА доц. д-р Лилия Бочева - директор на департамента "Метеорология", в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), попитана за вчерашните силни градушки на различни места в страната и за месеците у нас, в които те са най-чести.
Самият сезон на градушките у нас през последните 30 години климатично може да се наблюдава от април до септември, а дори и до октомври. Но вече почти през всички месеци има градушки и рядко има месеци през годината, в които да няма градови процеси и това са зимните месеци.
Причините са разбираеми, защото градовите процеси са свързани с развитието на купесто-държовна облачност и с мощни облаци, които се подхранват от термична неустойчивост. През студеното време няма условия за развитието във височина на тези облаци, за да се образуват мощни градови процеси. Сега обаче условията за градушки са перфектни, обясни доц. Бочева.
Тя обобщи, че месеците с най-голяма градобитност за България са май и юни, отчасти и юли, но периодът, в който има градушки у нас, е почти целогодишен. Изключително редки са градушките през зимата и те са на отделни места, главно в Южна България, най-често в Източните Родопи, където има има по-топли нахлувания през зимите, които също са по-топли у нас през последните години, обясни доц. Лилия Бочева.
Тя съобщи, че до 1991 г. в много от нашите метеорологични станции няма регистрирани градушки през зимата и през по-студеното полугодие. Сега обаче от март започват градушките и до октомври ги има.
Най-едрите градушки в Европа са регистрирани в Италия, която се намира почти на нашата географска ширина. "Там има още по-отежняващи обстоятелства, като разположението на полуострова и обиколното море, което дава допълнително влага и спомага за развитието на такива процеси", обясни доц. Лилия Бочева.
Голямата градушка в София беше на 8 юли 2014 г.
На 8 юли 2014 г. беше голямата градушка в София, която премина през централните градски части, почти успоредно на бул. "Цариградско шосе", а Националният институт по метеорология и хидрология беше в епицентъра й, каза доц. Лилия Бочева. Тази градушка беше с дълга продължителност, което не е обичайно.
Градовите процеси най-често са с продължителност на градушката до пет минути. А градушката, която вчера беше във Велико Търново, е продължила около десет минути, и над десет минути на определени места. Това я прави значително по-опасна не само заради големината на градовите зърна, но и заради продължителността на процеса, обясни метеорологът.
При конвективен облак, заедно с градовите процеси, има и вятър със силни пориви, придружени с интензивен дъжд, по време или след градушката, поясни доц. Бочева. Тя отбеляза, че това е комбинация от фактори и снощи във Велико Търново е имало гръмотевична буря, която е била придружена с градушка.
Вчера атмосферата е била много неустойчива и градушки е имало на много места в страната - основно в Южна България.
Прогнозирането на градобитните облаци е трудно, защото процесите в тях се развиват бързо
Прогнозирането на градобитните облаци е трудно, защото процесите при тях се развиват бързо - това може да стане в рамките на няколко часа, или на един час, каза доц. Лилия Бочева. Тя добави, че развитието на облак, който носи градушка, се развива за един-два часа, но това е нормално. Понякога тези процеси се променят за един час. "Градобитните облаци живеят по-кратко, но и много бързо се развиват, както и са много мощни", коментира доц. Бочева.
По думите й влагата и високите температури спомагат за образуването на тези мощни облаци. Когото през лятото в България вали интензивно, на следващия ден падналият валеж се изпарява от растителността и при горещо време се образуват облаци на определени места, които също могат да образуват градови процеси. При нас се образуват и от релефа, защото той е много "начупен" и планините също спомагат за образуването на този вид облаци, поясни доц. Бочева.
Какво представлява градушката?
Градушката е твърд валеж, който се формира от мощни купесто-дъждовни облаци (Cumulonimbus). Градушката се състои от сферични частици или от късчета лед, с размери от 5 до 55 милиметра, а понякога и повече. Градоносните зърна се състоят от прозрачен лед или от редица слоеве прозрачен лед, с дебелина не по-малко от 1 милиметър, редуващи се с полупрозрачни слоеве.
Мощните купесто-дъждовни облаци, предизвикващи градушката, се състоят от водни капки (при температури по-ниски от нула градуса водните капки могат да бъдат в термодинамично неустойчиво преохладено състояние) и ледени кристали. Тези облаци в средните географски ширини могат да достигнат до 16-17 километра височина. Във вертикалното им развитие се отделят три слоя. Първият слой е топъл, вторият слой е преохладен, или смесен, а третият слой е наречен облачна наковалня и в него има само ледени кристали.
За образуването на градов валеж е необходимо: достатъчно количество преохладена течна вода в облака, градови зародиши - замръзнали малки дъждовни капки или крехки ледени частици, които са конгломерати от кристалчета, както и силни възходящи потоци.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
