Народното събрание днес гласува за създаването на нова комисия за противодействие на корупцията, което е условие за отпускане на около 215 млн. евро от Европейския съюз по Плана за възстановяване и устойчивост.
Днес парламентът прие окончателно на второ четене Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. В едномесечен срок от влизането му в сила следва да бъде избран съставът на новата Комисия за противодействие на корупцията (КПК), като един член се избира от Народното събрание, един се назначава от президента и по един член се избира от Върховния касационен съд, от Върховния административен съд и от Висшия адвокатски съвет.
Председателят на Комисията за противодействие на корупцията се определя чрез жребий измежду избраните, съответно назначените, членове. Председателят и членовете на КПК встъпват в длъжност едновременно от датата на попълването на състава ѝ. В случай че някой от компетентните органи не избере, съответно не назначи, член на Комисията от своята квота, съставът ѝ се конституира, ако има избрани, съответно назначени, не по-малко от трима членове, приеха депутатите.
До три месеца от встъпването в длъжност на новата Комисия за противодействие на корупцията дейностите по противодействие, разкриване, разследване и превенция на корупционни престъпления и анализ на декларации за имущество и интереси на лицата, заемащи публични длъжности, и по установяване на конфликт на интереси на такива лица се осъществяват по досегашния ред от съответните компетентни органи.
След изтичане на този срок заварените служебни правоотношения на държавните служители в дирекция „Превенция на корупцията“, дирекция „Публичен регистър“ и дирекция „Конфликт на интереси“ в Сметната палата не се прекратяват, а преминават в служебни правоотношения на държавни служители в Комисията за противодействие на корупцията съгласно Закона за държавния служител.
До изграждането на самостоятелни оперативно-издирвателни звена в Комисията за противодействие на корупцията Министерството на вътрешните работи (МВР) осъществява оперативно-издирвателната дейност по този закон чрез гласни и негласни методи и средства при условия и по ред, определени с този закон и със Закона за МВР.
До шест месеца от създаването на самостоятелни оперативно-издирвателни звена в Комисията за противодействие на корупцията Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) на МВР предава на КПК всички действащи дела на оперативен отчет, водени в ГДБОП и свързани с противодействие на корупцията.
До два месеца от встъпването в длъжност на новата антикорупционна комисия всички автоматизирани и неавтоматизирани информационни фондове, създадени, поддържани и използвани от Сметната палата, преминават в КПК. Комисията за противодействие на корупцията изгражда единната система за електронни декларации в срок 18 месеца от влизането в сила на настоящия закон, приеха депутатите.
На 28 януари т.г. предишният парламент прие окончателно на второ четене законопроекта за изменение на Закона за Сметната палата, с който беше закрита Комисията за противодействие на корупцията и функциите ѝ се прехвърлиха на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) на МВР и на Сметната палата.
Сега с приетия Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, се създава нов антикорупционен орган, на който до шест месеца Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) трябва да предаде архивните дела на оперативен отчет, свързани с противодействие на корупцията, както и останалите бази данни в ДАНС, съдържащи информация относно тези дела.
Противодействието на корупцията се осъществява чрез наблюдение, разследване на корупционни престъпления, както и проверка и анализ на информацията в докладите за несъответствие, гласува парламентът.
На първо четене: НС отново създаде Комисия за противодействие на корупцията
Стефан Арсов обяви, че ГЕРБ-СДС ще подкрепят законопроекта. „Даваме ясен сигнал, че борбата с корупцията не е просто лозунг, а държавен приоритет“, посочи той. По думите му от партията приветстват идеята комисията да бъде избирана от различни съсловни организации с политическа неутралност, което според него ще повиши доверието в институцията.
„От друга страна, обаче, ГЕРБ-СДС са скептични по отношение на разследващите функции, защото те са функции на прокуратурата и МВР. Корупцията разрушава доверието, а без доверие няма силна държава“, изтъкна Арсов.
Иван Вачев от „Прогресивна България“ увери, че Комисията за противодействие на корупцията (КПК) няма да бъде използвана като „политическа бухалка“, именно защото членовете ѝ ще бъдат излъчвани от неутрални органи.
Атанас Славов заяви, че „Демократична България“ няма да подкрепи разследващите функции на комисията.
„Те сами по себе си не могат да доведат до резултат в борбата с корупцията, защото нито един разследващ полицай или следовател не може да направи нищо без съответното прокурорско постановление“, смята той.
По думите му прокуратурата остава нереформирана.
„Замяната на Цацаров с Гешев, със Сарафов не променя статуквото и същността на системата, която се отчита не пред обществото и Народното събрание, а в някакви офиси – това трябва да променим“, подчерта Славов.
От ДБ настояват и за въвеждане на тест за интегритет и почтеност на разследващите инспектори.
Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ също заяви подкрепа за законопроекта.
„Важен за обществото е въпросът за ефективна битка с корупцията и реална възможност разследващите да могат спокойно да си вършат работата, без да им се оказва политически натиск“, каза депутатът.
Според него трябва да се проверява по какви случаи са работили разследващите преди назначаването им в антикорупционния орган, като подкрепи предложението на ДБ за атестация на инспекторите.
Обсъжда се законопроектът за противодействие на корупцията
Парламентът прие още, че КПК ще бъде независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на превенция и противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности.
Комисията ще се състои от петима членове. Един ще бъде избиран от парламента, един ще бъде назначаван от президента, един ще бъде излъчван от Общото събрание на съдиите на Върховния касационен съд, един – от Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, а един член ще бъде избиран от Висшия адвокатски съвет.
За членове на комисията ще могат да бъдат избирани български граждани с високи професионални и нравствени качества, висше юридическо образование и поне 10 години юридически стаж. Те трябва да могат да завършат петгодишния си мандат преди навършване на 65-годишна възраст.
Мандатът на КПК ще бъде пет години и ще започва да тече от датата на встъпване в длъжност.
Депутатите решиха още комисията да бъде председателствана на ротационен принцип за срок от една година, като председателят ще се определя чрез жребий.
Предложенията за член на комисията от парламентарната квота ще се внасят не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на действащия състав.
Членовете на КПК няма да имат право да заемат други държавни или общински длъжности, да членуват в политически партии или коалиции, както и да извършват дейности, които могат да засегнат независимостта им.
Парламентът прие още председателят на комисията да получава основно месечно възнаграждение в размер на 90% от заплатата на председателя на Народното събрание, а останалите членове – 80% от възнаграждението на председателя на КПК.
КПК ще бъде задължена на всеки шест месеца да представя доклад за дейността си пред ресорната парламентарна комисия, която ще изслушва председателя и членовете ѝ. Освен това всяка година до 31 март комисията ще внася годишен доклад за дейността си в Народното събрание, при президента и в Министерския съвет, като документът ще бъде публикуван и на сайта на институцията.
Депутатите решиха още, че членовете на комисията и разследващите инспектори няма да носят имуществена отговорност за вреди, причинени при изпълнение на правомощията им, освен ако вредите не са резултат от престъпление от общ характер.