"Ще има подкрепа от близо 1,5 млрд. лв. в следващите месеци за подпомагане на овладяването на кризата с цените на енергията". Това заяви премиерът Кирил Петков след днешното правителствено заседание. Той обясни, че 1,3 млрд. лв. ще отидат за компенсации заради високите цени на тока, а останалите 200 млн. - за цените на газа.
"Влизаме в много силна подкрепа в тази посока. Правим го по начин, по който най-малките бизнеси да бъдат подпомогнати по най-добрия начин. Ще избегнем възможността да подпомагаме бизнеси, които вече са успели да намалят своя риск и цените са им ниски, да не получават всички наред едни и същи помощи", допълни още премиерът.
Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев каза, че за част от мерките, които са на база на съществуващата програма срещу високите цени на електроенергията, вече има получена нотификация от Европейската комисия, така че помощите за декември могат да бъдат разплатени по тази програма. За другите мерки правителството предвижда да получи много бърза нотификация от ЕК. Василев отбеляза, че това е общоевропейски проблем и се действа изключително бързо на ниво ЕК, за да се одобряват различните схеми за подпомагане. Помощите за декември се очаква да бъдат получени на 6-7 януари, посочи вицепремиерът в отговор на журналистически въпрос.
Министърът на енергетиката Александър Николов добави, че енергийното ведомство ще продължи да обсъжда с бизнеса всички проблеми в сектора и ще се наблюдава динамиката в цените.
Нека да се започне да се приема енергийната система като нещо, което е дългосрочно и следва да бъде управлявано по този начин, а не на база много волатилни цени и отклонение от пазара.
Според него основната консумация и това, което води до рязко повишаване на електроенергията в пикови часове, е типът консумация на конкретни небитови потребители. Затова мерките, които се вземат, са с цел да омекотят удара до степен, до която ще може и бизнесът да съдейства да се премине през този тежък период.
"Няма как едностранно да се справим с всички проблеми", изтъкна енергийният министър.
Той допълни, че в случай че цените на тока продължат да растат това означава, че дивидентите, които ще получат държавните енергийни дружества, които са под шапката на Българския енергиен холдинг, ще бъдат с по-голям размер. Ако т.нар. свръхпечалба продължи да нараства, ще бъде направен допълнителен анализ и при необходимост ще бъдат платени допълнително пари.
Николов коментира, че всички мерки се предприемат с цел да има устойчивост както за бизнеса, така и за битовите потребители.
На брифинг пред журналисти вчера министър Николов обясни, че компенсациите за бизнеса за декември ще се изчисляват като 75 на сто от разликата между базовата цена 185,59 лева за мегаватчас и реалната средномесечна борсова цена на сегмента "ден напред" на Българската независима енергийна борса за съответния месец, но не повече от 30 процента от реалната борсова цена за юли.
Този вид подпомагане на бизнеса е на обща стойност около 940 млн. лв. до края на периода, посочи той. Схемата за подпомагане на мрежовите оператори за технологичните им разходи е на обща стойност 350 млн. лв.
По думите на министър Николов това ще предотврати натрупването на допълнителен дефицит в системата, който иначе би трябвало да бъде платен от всички потребители. Потребителите на природен газ на регулирания пазар ще бъдат компенсирани с общо 200 млн. лева.
Премиерът Кирил Петков заяви, че мнението на Стефан Янев за войските на НАТО не е позиция на правителството
"Тази тема не е разисквана на Министерския съвет, нито е разисквана с някого от нашите партньори. Съобщенията по тази тема са били лично мнение на министъра, но по никакъв начин това не е формална позиция на нашето правителство", каза Петков след правителственото заседание, коментирайки думите на министъра на отбраната Стефан Янев, според когото не е необходимо разполагане на допълнителни войски на НАТО на наша територия.
"Аз ясно заявих, че ние сме и ще бъдем активен член на ЕС и НАТО, а този тип решения ще бъдат координирани с тази ни роля.
Едновременно с това искам да подчертая, че наистина вярваме, че най-добрият начин за продължаване на политиката на ЕС и НАТО в областта на източната ни граница е максимално използване на дипломатичен път и мирни средства", посочи Кирил Петков.
"Надявам се да има експертни анализи, да видим плюсовете и минусите, да говорим с нашите партньори. Колкото по-малко фокусът е върху военния потенциал и колкото повече върху дипломатическия потенциал, това е по-добре за България", допълни още премиерът.
Социалната пенсия за старост ще се увеличи от 148,71 лв. на 170 лв. от 25 декември, реши правителството. Увеличението ще повиши пенсиите на близо 60 000 души и добавките към пенсиите на почти 69 000 пенсионери, съобщиха още от пресцентъра на Министерския съвет.
Промяната ще доведе до ръст на пенсиите, които не са свързани с трудова дейност, тъй като по закон техният размер се определя в зависимост от социалната пенсия за старост. Това са пенсиите за военна и гражданска инвалидност, социалната пенсия за инвалидност и персоналната пенсия. Ще се повишат и размерите на нормативно установените добавки към пенсиите - за чужда помощ и за ветерани от войните.
Кабинетът одобри и промени в проект „Запази ме +“. С тях се гарантира, че работещите и самоосигуряващите се във временно затворените с акт на държавен орган заради Ковид икономически дейности ще продължат и през 2022 г. да получават компенсации в размер на 75% от осигурителния си доход за юли за времето, през което са били в неплатен отпуск.
Премиерът Кирил Петков назначи 13 заместник-министри
Премиерът Петков освободи още трима зам.-министри
Премиерът Кирил Петков се срещна с гръцкия си колега Кириакос Мицотакис
Кирил Петков: Мораториумът може да падне по-рано
