Таванът на кешовите плащания остава 10 000 лева окончателно. Парламентът отхвърли предложението на управляващите от ГЕРБ той да бъде намален на 5000 лева от 1 януари 2018 г.
Идеята на управляващите включваше намаляване на плащанията в брой на три етапа
- от 1-ви август 2017 г. в магазините да можем да плащаме в брой не повече от 5000 лева. Тази сума трябваше да се намали на 3000 лева от 1-ви януари 2018 г. Третият етап на забраната - от 1000 лева кеш за закупена стока, се предвиждаше да влезе в сила на 1-ви януари 2019 г. Целта - да се брои сивата икономика, а според опозицията - властта обслужва банковия картел.
Днес народните представители приеха кешовите плащания
да останат с тавана, който е и в момента - от 10 000 лева.
По време на дебатите председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова изтъкна, че кешовите плащания били в основата на нелоялните плащания.
Според Таско Ерменков от БСП борбата със сивата икономика не е с ограничаването на плащанията с брой, а с документите, които институциите издават или не издават – касови бележки и фактури. “Борбата със сивата икономика е въпрос на контрол как приходните агенции си вършат работата и следят. Кешът няма да ви помогне”, добави той.
"Как баба Иванка от село ще си взема 6000 лв. от аренда,
като нито има карта, нито постерминал", запита Александър Сабанов от ОП.
Георги Гьоков от БСП изтъкна, че нормално мислещият човек би гласувал против предложението на ГЕРБ. "Това не значи, че милея за сивата икономика. Ако това решение доведе до увеличаване на пенсиите наесен, цялата ПГ на БСП ще ви подкрепи", обърна се той към депутатите от ГЕРБ.
Нямаме толкова средства годишно за увеличаването на пенсиите по начина, по който БСП го предлага, отговори му Стоянова.
Александър Иванов от ГЕРБ изрази мнение, че кешовите плащания до 5000 лв. нямало да затруднят обикновения гражданин, но може би притесняват хората с нерегламентирани доходи.
Добави ни в предпочитани източници в Google
