О т днес започва Богородичният пост, който е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината.
Така Църквата се подготвя да отпразнува Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година на 6-ти и 15-ти август.
Постите продължават две седмици – от 1-ви, до 14-ти август.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет.
Настоящият пост е по-лек от Великденския, но е по-строг от Петровите и Коледните пости.
Най-строг е в понеделник, сряда и петък. В тези дни вярващите ядат само сурови плодове и неготвена храна.
Във вторник и четвъртък се допускат варива, а в събота и неделя – може да се добави и ястие с растително масло.
На Преображение Господне се разрешава риба.
Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 година, св. Лъв Велики говори ясно за него:
"Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският)."
Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.
Според църквата "пост телесен без пост духовен" не допринася за спасението на душата. Постенето не е самоцел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние, изповед и вземане на причастие, то се превръща просто в диета.
Основната цел на поста е като потискаме страстите и желанията на плътта, да възстановим нарушената хармония в душата. Човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните си прегрешения и да търси опрощение, съветват духовниците.
