Щ е ви срещнем с една история, от онези които ви показваме все по-рядко. И това е не, защото не искаме, а защото все по-рядко се сблъскваме с тях. Това е историята на Стоян от Перник – болен, без близки, но пък с добри съседи. За силата да помагаш, без да искаш нищо в замяна, разказва в НоваТВ Владислава Тричкова.
Стоян е болен от множествена склероза. За заболяването си разбира през 2008 година. Дотогава животът му е нормален – има работа, семейство, обича да чете и да пътува. А 8 години след диагностицирането му, с него остават само книгите.
„На 49 години съм, висше образование… и труден живот – да, труден живот”, казва Стоян.
Болестта при Стоян вече е в напреднал стадий. Не работи. Дори за най-обикновени движения, той полага неимоверни усилия. Трудно се придвижва, ръцете му треперят, а говоренето го изморява. Често не успява да вдигне чаша с вода или вилица. Заради болестта, за него приборите за хранене са непреодолима тежест. А усилията полага сам, защото близките му са далеч.
„В момента получавам една пенсия 197 лв. и 9 лв. и нещо ми отпускат от социалните. Първо си покривам… битови сметки – 135 лв., след това ми остават някой друг лев за издръжката на сина да платя 75 лв. и приключвам. За храна разчитам на приятели, познати, съседи и въз основа на тях се поддържам. Не се чувствам, защото непрекъснато контактуват с мен съседи, приятели или сина, бившата съпруга”, добавя Стоян.
Стоян не обвинява близките си. За внимание и помощ обаче разчита на съседи.
„Аз съм изцяло с неговите грижи, изхвърляне на боклук, ходене до аптеки”, казва Силвия.
„Сготвя нещо долу при мен, качвам му, ако нещо иска във фурната да си прави. Подготвям всичко”, допълва Ралица.
„Тук като го видя на пейката и стои, и аз отивам да му подам ръчица”, казва Менче.
Съседите на Стоян попадат на репортаж на Нова от края на януари, в който разказва за баща, направил сам барокамера, за да лекува сина си. Те вярват, че такова лечение би помогнало и на Стоян в битката му с множествената склероза. Цената на една процедура обаче е между 50 и 150 лв. – непосилна сума и за Стоян, и за съседите му, а държавата не поема нищо.
„Той е доста горд … но явно тази гордост от 2-3 месеца се изпари на човека и ни моли нас. Нека да се направи нещо за този човек. Знам, че не е единствен в България, знам, че няма да е последен”, посочва Силвия.
„Съседите събират пари за барокамера. Очаквам да ме стабилизира. Като походка, цялостно обслужване. Искам да се стабилизирам”, казва Стоян.
