Г онка, дрифт, осморки. Повечето от нас са чували тези думи от телевизията и полицейските хроники. Чухме ги и около мирния протест на непрофесионални любители на високите скорости, които поискаха законни писти. Тези дни обаче нещата излязоха извън контрол, след като двама млади мъже - на 20 и 21 години, загинаха в смъртоносна гонка край Сливен.
Някой минава с мръсна газ по улицата –
това гонка ли е, пита Илко Илиев - организатор на състезанието „Луда надпревара“. Хората нямат представа какво говорят, категоричен е той.
„Събрали се 10 човека на бензиностанция в Бояна, спрели си колите, единият си купил нови джанти, друг – друго, пият си кафето, говорят си, и утре чуваме, че горе, на Бояна имало гонки. Не, няма!“, все по-разпалено обяснява Илиев.
„Това е събиране на хора, които пият кафе. Пет човека пият кафе, само че колите им са по-силнички от обичайното. Но патрулката отива при тях и почва да ги проверява. Хора, моля ви се,
„Бързи и яростни“ е просто филм!
Илко Илиев е категоричен, че хората не правят разлика между джигита на пътя и този, който се състезава заради адреналина.
Защо го правят? Всичко е заради адреналина, на много хора им се покачва адреналина от баскетбол, от футбол, на други – от колите, обяснява Румен Вергиев - администратор на групата "Race life - за хората с бензин в кръвта".
А инциденти според него стават и без гонка - дори човек да кара с нормална скорост, например, ако колата се приплъзне и не може да я овладее.
Незаконно и опасно! Как може да се спре?
Няма как! То си е в теб, отсича Румен: “Въпросът е да се узакони и да е на място, където хората да ходят на спокойствие. Няма как да има и наказани, защото отговорността е на двамата водачи. А това се случва и на професионални състезания. Неизбежно е!“
Редки са случаите, в които може да се стигне до фатален край. Това не зависи от настилката, а изцяло от водача, разсъждава той.
Какво искат любителите на високи скорости?
"Искаме един голям терен, за който ще се плаща вход, разказва Румен Вергиев. С тези пари ще се плаща наем на държавата, ако теренът е държавен, и ще може да се обезопаси максимално. И това, със сигурност, ще е по-безопасно, отколкото изоставените летища в момента. И най-важното – всичко ще се случва извън улицата“.
Ако това стане и у нас, гонките няма да спрат, но 80-90 на сто от хората ще ходят на тези писти, защото
никой не иска да го гони полиция
да му се пишат актове, глоби и т.н., обобщава Румен Вергиев.
Той посочва, че в Италия, където е отраснал, има 4 такива писти, в Гърция има 1, в Румъния също има такива места: „Навсякъде има. И доколкото съм запознат, инцидентите са се смъкнали рязко – с 70-80 процента. Това са частни писти, на които човек идва, дрифти и си тръгва“.
Смъртните случаи...
Това ще продължи, защото има хора, които не искат да се мръднат пръста и нещата да се променят, коментира Илко Илиев: „Искаме нещо просто – парче земя, покрито с асфалт. Имам информация за много такива неизползваеми места – летището в Добросллвци, в Елин Пелин, резервното летище в Божурище“.
Той е изчислил, че при такса от 5 лева и 200 автомобила всеки уикенд, това може да докарва 2000 лв. на седмица, а с 8000 лв. на месец може да се изградят съоръжения за безопасност, да се плаща на персонал.
Ние не сме против закона и против криминализиране на гонките,
заявява Илиев. Дава за пример Щатите, където за такова нещо се налага да изкараш отново шофьорския курс.
По думите му обаче в момента държавата не помага, а точно обратното. И не помагайки ни, се отказва от възможността да изкара легално пари, допълва Илиев.
„Не смятам, че има някакви интереси, добавя той. Ние просто не сме схема, от която се изкарват милиони. Освен това,
човешкият живот не струва нищо
и затова няма интерес“.
Не става въпрос за големите пари, а за това, че тези координирани състезания за непрофесионалисти спасяват живота на хората по улицата, е тъжната констатация на Илко Илиев.
