В първата неделя след Възкресение Христово почитаме паметта на апостол Тома - един от 12-те христови ученици. Днес е Томина неделя.
В историята Тома е известен с прозвището си Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е сред тях. Когато по-късно те му казват "Видяхме Господа", той им отвръща:
"Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да повярвам."
Христос се обръща към него и му казва: "Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли?
Блажени са тези, които без да видят, са повярвали".
Названието Томина неделя идва от името на неделния ден, на който според християнския календар възкръсналият Христос се явява на учениците и последователите си.
Седмицата след Великден се нарича още Светла или Празна, поради забраната да се работи каквото и да е.
Томината неделя слага завършека на великденския празничен цикъл.
Апостол Тома не е известен само с евангелската история за своето неверие. Той е и един от най-жертвоготовните христови ученици.
Въпреки заплахата от фарисеите, които го търсят, за да го убият, Христос решил да отиде във Витания, за да съживи Лазар. Апостол Тома казал на другите ученици: "Да отидем и ние да умрем с него". След като минало известно време от слизането на Светия дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили жребий, за да се види кой къде ще отиде да проповядва божието слово.
На апостол Тома се паднал нелекият жребий да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия.
Из земите на Индия апостол Тома удивил хората с много чудеса и мнозина повярвали в проповядваното от него ново учение. Сред тях били и две сестри царици.
Царят, заради покръстването на жена си, която била едната от двете сестри, се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения. От това обаче апостолът по чудо оцелял, но царят не се спрял пред нищо и накрая убил Тома. Апостолът изпълнил своята християнска мисия и завършил живота си с мъченическа смърт.
Но дори и царят, който пожелал смъртта на Тома, скоро приел християнството, убеден от изцелението на сина си Азан, след като се покръстил. Мощите на апостол Тома били пренесени в Месопотамия, а на гроба му ставали чудеса.
На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите
на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване.
Имен ден празнуват всички с имената Тома, Томислав, Томислава.
В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”. Тачи се за предотвратяване на суша.
Според народните представи този ден е „хаталия”, т. е. лош ден.
Затова традицията повелява да се спазват някои забрани. Жените не перат и не трябва да сушат дрехите. Стопаните не копаят и не сеят, „за да не изсъхва храната”.
Не се вари мляко, за "да не се вдига" млякото на говедата и да не стават рани.
На Софинден се изпълнява интересен стар обичай за предпазване на хора и добитъка
от болестта „топалък” - да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: ”Тука да остане топаллъка!” и „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!”
Някъде обичаят включва диалог между две жени: едната пита "Ко вързиш? Другата отговаря: „Топаллък вържа”!
