В ръщат ли се 90-те години? Това се питат коментиращи в социалната мрежа „Фейсбук“ след поредицата от случаи с агресия последните дни - побоя на журналиста от БНТ Иво Никодимов в Борисовата градина, нападението над две жени в центъра на София, както и сбиването на входа на дискотека в Созопол.
Все повече хора правят паралел с пословичния начин на разрешаването на лични или бизнес проблеми от началото на прехода, когато показните убийства и побои бяха почти ежедневие. Има обвинения към полицията и властите, че не правят достатъчно в разследването на тези случаи и гарантирането на сигурността.
Иво Никодимов след побоя: По-добре съм, бях готов днес да работя
Пребиха мъж и бременната му приятелка на "Тракия"
Според Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията дори ситуацията в момента е по-лоша, защото видео с агресия бързо може да се разпространи в социалните мрежи. „Имахме около 500 до малко повече убийства средата на 90-те години, което ни правеше на нивото на САЩ като брой убийства на 100 000 души. В момента имаме около 120 – почти до нивото от преди 90-та“, каза той пред БНТ. Той добави, че при сравнение с централноевропейските страни у нас има два пъти повече убийства от Австрия, Северна Италия, Швейцария, Чехия.
Потребител във „Фейсбук“ пише, че мутренските времена са се завърнали и очаква „по време на председателството ни да набият и някой от високопоставените гости от ЕС, та най-после да се разбере , че трябват наистина радикални промени.“
Проф. Николай Слатинскипосочва, че „у нас макробездействието и самоотстранеността на властта по отношение на проблемите на хората и обществения ред“ води до „всеобщо чувство за дезертирала от сигурността власт, паника у хората, разкъсване на социалните отношения и ръст на безпричинното или породено от неконтролирани животински похвати насилие.“
Според писателя Георги Господинов „млатенето и мразенето тук станаха стандарт“.
Учителят Емил Джасим изброява причини, заради които смята, че 90-те години са се върнали. Според него „мутрите отново бият - слепи туристи, акушери, учители, юристи, журналисти“.
