Н аправи се немалко, за да се пренапише историята в услуга на политическите шарлатани от ново време, но хилядите на Шипка "строшават на клеветата зъбът". Това каза президентът Румен Радев в своето слово на връх Свети Никола по време на честванията по повод 141 години от Шипченската епопея, предаде Агенция "Фокус".
"Вече 141 години българите гледаме към този връх с преклонение.
Никой не ще го рече по-добре от Вазов – див, чутовен връх, където шепа български и руски храбреци оставиха костите си, за да възкръсне България. И днес хиляди сънародници от четирите краища на родината отново са тук, за да си припомним как от кървавия мъх разцъфтя най-светлият национален идеал", каза още Радев.
Президентът посочи, че днес всички онези българи, които са на Шипка, преподават урок по история на цяла България.
"В последните десетилетия беше сторено не малко, за да се изтрие и пренапише тази история в услуга на политическите шарлатани от ново време. Но както и преди няколко месеца в мартенския сняг, тук отново са хиляди и, както Вазов казва, със своето присъствие на този легендарен връх, вие "строшавате на клеветата зъбът", заяви в речта си президентът.
Тази година традиционната възстановка на боевете се проведе не на Орлово гнездо, както досега, а на самия връх Шипка, където е била разположена централната батарея.
Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки
по време на Руско-турската освободителна война. Боевете се водят от 9/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов.
След боя при Стара Загора Сюлейман паша попълва армията си с хора, оръжие и боеприпаси и насочва войската си (27 000 редовна войска - без башибозука, и 34 оръдия) към преминаване на Шипченския проход. Ген. Столетов съобщава, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (малобройният руско-български отряд наброявал около 7500 души) ще се бият докрай.
В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично
По своята самоотверженост и смелост не отстъпват на руските вoйници. На 9/21 август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. На първия ден са отблъснати 7 атаки. На следващия ден турците не атакуват, но престрелките не стихват. Шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната.
Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната.
В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16-и стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!
Боевете продължават и през следващите три дни,
но проходът вече е в ръцете на руската армия. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като "Зимно шипченско стоене".
Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, "в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград", както казва ген. Радецки.
След падането на Плевен (29 ноември/10 декември 1977 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.
Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново, са около 11 хил. – убити, ранени и безследно изчезнали, а повече от 9 хил. души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.
Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 г.,
а монументът е завършен през 1930 г.
На 26 август 1934 г. паметникът на връх "Свети Никола" е тържествено открит от цар Борис III.
Висок е 31,5 метра и към него водят 890 стъпала.
Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
Във видеото горе вижте връх Шипка, заснет с дрон.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
