Н а днешната дата - 15 август, почитаме Успение Богородично - един от 12-те големи християнски празника, на който и православни, и католици почитат Пресветата Дева Мария като покровителка на майчинството, брака и семейното огнище.
На днешната дата имен ден празнуват всички, носещи имената Мария, Мариана, Мариела, Мариета, Марио, Марияна, Преслава, Мариам, Мика, Мара, Маша, Мариан, Панайот.
Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията майка на небето се отнасят към IV век. За него споменават Августин блажени и Йероним, а Йерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази.
От далечни времена празникът се предшества от 15-дневен пост. Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина.
Запазеният до наши дни каменен градеж е от ХI век - тогава кръстоносците обновили стария храм.
Успение Богородично е изключителен знак, потвърждение, доказателство за човешката природа на Исус Христос. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си.
Три дни по-рано архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.
Три дни след това сам Исус Христос, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.
Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ.
Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица (8 септември), когато се чества рождението на Христовата майка.
На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки.
Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква.
Непременно се ядат диня и грозде.
Днес е и празникът на Троянския манастир "Успение Богородично", където особена почит се отдава на чудотворната икона "Св. Богородица Триръка" (Троеручица). Хиляди отиват на празника и в Рилския манастир, в Бачковския манастир, в Драгалевския манастир край София, в Катедралния храм "Свето Успение Богородично" във Варна и в стотици други храмове.
Днес са празниците на градовете Варна и Несебър.
