Европа е изправена пред изключително тежка зима с исторически ниски газови резерви и не може да си позволи нови шокове в доставките. Това предупреждение отправи Фатих Бирол, ръководител на Международната агенция по енергетика (МАЕ), на фона на войната между САЩ и Израел срещу Иран, която сериозно нарушава глобалните вериги за доставки.
В коментар за Al Jazeera по време на международна конференция в Берлин, Бирол подчерта, че всички региони са засегнати от прекъсванията на енергийните доставки през Ормузкия проток, но Европа е особено уязвима. Според него континентът вероятно ще се сблъска с нарастващи разходи за втечнен природен газ (ВПГ) през следващите месеци, дори и мирът в Персийския залив да бъде възстановен незабавно. „Най-добрият ден за прекратяване на огъня беше вчера“, заяви енергийният икономист.
Защо предстоящата зима ще бъде дълга и студена за Европа
„Обикновено преди зимата европейските страни имат големи запаси от газ, но запасите, с които навлизаме в тази зима, са много по-ниски от историческите средни стойности“, каза той. Бирол добави, че европейският газ се конкурира с този на азиатските страни, които са още по-зависими от Близкия изток. „Животът няма да е лесен за Европа тази година, а също и следващата“, заключи той.
Към момента газовите хранилища на Европейския съюз са запълнени само на 72 процента, което е значителен спад от обичайните 90 процента. Според анализатори този недостиг се равнява на енергията, необходима за захранването на 10 до 12 милиона домове. Преди войната близо една десета от ВПГ за континента преминаваше през Ормузкия проток, но иранските атаки срещу кораби драстично намалиха вноса.
Според медийни публикации енергийните министри на ЕС вече обсъждат дали да поискат от домакинствата и бизнеса да ограничат потреблението си. Самият Бирол отдавна е осъзнавал опасностите от зависимостта от Ормузкия проток и изрази разочарование, че правителствата не са предприели необходимите мерки по-рано. „Сега всички бързат да предприемат мерки... но според мен тези усилия трябваше да бъдат положени много по-рано“, коментира той.
ЕС се опасява от паническо купуване на газ заради ниските резерви
Освен недостига на газ, ЕС се сблъсква и с дефицит на вносни рафинирани продукти като дизел, който е от решаващо значение за транспортния, селскостопанския и индустриалния сектор на блока. Бирол посочи, че украинските атаки срещу руски рафинерии също допринасят за задаващия се недостиг на дизел, като около една трета от руските доставки са спрели.
Години наред МАЕ е предупреждавала, че блокът е твърде обвързан с руските горива и че твърде рано се е отказал от ядрената енергия, която дава на страните вътрешен лост за влияние. Тези предупреждения се сбъднаха, когато Русия нахлу в Украйна през 2022 г. и Москва прекъсна доставките на газ в отговор на санкциите. Въпреки че ЕС планира постепенно да се откаже от руския газ, на фона на кризата в Персийския залив членове като Франция отново са увеличили поръчките си.
Въпреки че страните от Г-7 се споразумяха да освободят 400 милиона барела суров петрол и дизел от стратегическите си резерви през март, което доведе до временен спад на цените с 20 долара, пазарите отново са във възход. Цената на газа е нараснала със 140 процента от февруари насам, а суровият петрол тип „Брент“ се търгува доста над 100 долара за барел. Според Бирол последиците от войната ще се усещат месеци наред и тя необратимо е променила начина, по който енергията ще пътува по света.
Бирол отбеляза и как енергийната криза променя европейската политика. Русия използва газа като оръжие, а популистките партии, от Франция до Германия, се възползват от нарастващия обществен гняв, за да представят основните правителства като некомпетентни. „Никога не съм виждал тъмната и дълга сянка на геополитиката толкова доминираща в енергийния сектор“, размишлява той. „Енергията в момента не се разглежда като бизнес, а като политически лост. Като енергиен експерт, това ме притеснява.“
В заключение, ръководителят на МАЕ изрази надежда, че няма да се наложи четвърто освобождаване на аварийни запаси, от които ЕС все още разполага с около 80%. Той обаче предупреди, че световните доставки не могат да поемат повече шокове. „Наистина се надявам, че и двата протока ще бъдат безусловно отворени скоро; в противен случай, в света на енергетиката, нямаме много повече буферни зони, за да поддържаме цените на сегашните нива“, завърши той.
