Д нес е вторият ден от Страстната седмица - последната седмица от живота на Христос, белязана от тежките страдания, чрез които Божият син ще изкупи греха на човеците, ще победи смъртта и ще отвори пътя към вечния живот.
На Велики вторник по стар обичай девойките извършват ритуално носене на "мълчана вода".
По целия път от извора до дома те не бива да проговарят. Вярва се, че така водата запазва чистотата и светостта си, придобива пречистваща сила и лековита способност.
На този ден Иисус разказва притчата за талантите и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарувал. В словото си той пророкува и бъдещата съдба на Йерусалим - с опожаряването и разрушаването на Йерусалимския храм от римските легиони под командването на бъдещия римски император Тит.
Иисус разказва още известната притча за десетте девойки и младоженеца.
Според еврейския обичай десет девойки с фенери в ръце трябвало да осветяват пътя, по който младоженецът щял да отиде до своя дом. За да свети фенерът и да не угасне пламъкът, в него трябвало да има достатъчно масло. Затова девойките били длъжни да приготвят съдинки с елей и от време на време да поливат във фенера, за да не угасне.
Половината от героините в притчата предвидливо се запасили с необходимия елей, но останалите постъпили неразумно и не се подготвили. Когато дошъл моментът да съпроводят заедно с другарките си младоженеца, техните фенери угаснали.
На тях не им останало нищо друго, освен да изтичат при търговците за масло. Когато пристигнали в дома на младоженеца, фенерите им отново светели ярко, но вече било късно. Празникът бил в разгара си, а вратата останала затворена за тях.
Поуката от притчата е, че трябва да живеем в съгласие и мир с хората, с природата, със самите себе си и с Бога, да бъдем духовно действени и будни, отговорни и прозорливи, следвайки пътя на християнските ценности.
