С редните заплати в България нарастват, безработицата спада, но икономиката на редица области се свива или е в стагнация. Увеличава се и огромното неравенство между най-богатата София и останалите области. Столицата има 2 пъти по-богата икономика от втората Стара Загора и 4,5 пъти от най-бедната област - Сливен.
Наред с това икономическия растеж в България на този етап не може да разреши проблема с трайната бедност в страната. Значителните инвестиции в инфраструктурата пък не успяват да доведат до повишаване на делът на първокачествените пътища и магистрали в страната.
Една трета от българите нямат възможност редовно да ядат месо, плодове, шоколад
Неудобната истина за доходите в България
Това показва тазгодишното изследване „Регионални профили” на Института за пазарна икономика, което разглежда икономическото и социално развитие на 28 български области.
Очаквано областта с най-голям брутен вътрешен продукт на глава от населението, както и най-високи заплати е столицата София. Следват я Стара Загора, София-област и Варна, в които тези показатели надвишават средните за страната. Веднага след това са Габрово и Бургас.
Чудото „Габрово”
Габровска област бележи прогрес в редица сфери, като има най-висок дял на заетите след София, както и най-висок дял на чуждестранните инвестиции след този на 4 по-големи области (София, Бургас, Варна, Стара Загора).
Веднага след столицата София, Габрово е и областта с най-голямо икономическо развитие за изследвания период. Регионът на Града на хумора и сатирата е веднага след София и по друг показател – най-голямо усвояване на средства по европейските оперативни програми.
В областта могат да се похвалят с високи преки чуждестранни инвестиции и добри показатели в здравеопазването, образованието и културата.
Въпреки положителните си тенденции, Габровският обаче е и един от 5-те региона в страната, в който няма спад на живеещите в материални лишения, заедно с Велико Търново, Кюстендил, Стара Загора и Ямбол. Наред с това населението в Габрово сериозно застарява, а емиграцията от областта остава висока.
Защо ниските заплати са разрушителни за България
Колко взима българинът и колко средният европеец
Въпреки икономическия растеж, продължаваме да сме бедни
„Макар и да остава страната в ЕС с най-висок дял от населението, живеещо с материални лишения, България отчита подобрение на този показател през 2016 г. Ако през 2014 г. около 34% от населението живеят с материални лишения, то през 2015 г. този дял се свива до 32%”, пишат от ИПИ.
Въпреки това в страната ни трайно се запазва дялът на относителна бедност – 21-23% от населението. Това се случва въпреки експанзията на икономиката, отчитат от ИПИ. Така повишаващите се заплати в почти всички области и общото икономическо развитие реално не успяват да намалят самата бедност, показват данните на института.
Същевременно засилването на икономическия растеж води до неравно разпределение на плодовете му между отделните части на България.
Приблизителната разлика между най-богатата област, София-град, и най-бедната, Сливен, е около 4,5 пъти.
Столицата е 2 пъти по-богата и от втората област в класацията – Стара Загора. Тук причините могат да бъдат много.
Липсата на частни инвестиции например обединява областите с най-слаба икономика през периода – Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали, заяви главният икономист на ИПИ Десислава Николова.
„Това, от своя страна, автоматично означава висока безработица и ограничена заетост, ниски доходи и високи нива на бедност”, допълни Николова. На този фон столицата и другите най-големи градове привличат най-много чужди пари.
„Макар и безработицата да пада, това не се дължи на разкриването на нови работни места, а на по-ниската икономическа активност на населението.
Това ще рече, че част от предишните безработни, които активно са търсили работа, вече не са на пазара на труда”, отчитат от ИПИ.
Сред възможните причини са ръстът на заплатите да покачва вероятността един работещ да осигурява препитанието на цялото домакинство, а наред с това допълнителни доходи да се генерират от раздвижването на имотния пазар.
Също така броят на предприятията в България се увеличава значително, с изключение на областите Видин и Ловеч.
Илюзията „Инфраструктура”
„За съжаление, въпреки значителните инвестиции в пътна инфраструктура покрай достъпа до европейски фондове делът на магистралите и първокласните пътища почти не се е променил в последните 7 години, като се увеличава плахо от 17,5% през 2009 г. до 18,6% през 2015 г. Същото се отнася и за качеството на пътните настилки през последните 5 години – делът на пътищата в страната с добро качество на настилките се повишава символично от 40,3% през 2012 г. до 41,5% през 2016г.”, пишат от ИПИ.
Най-голям е делът на хубавите пътища в най-бедната област – Сливен – 72% от републиканската пътна мрежа в нея при 42% средно за цялата страна. Следват Шумен, Стара Загора (56%) и Смолян (55%).
В София този дял е под средният за страната – само 36% от пътищата в столицата са с добро качество на настилката.
Столицата обаче е лишена от един от големите проблеми, които обхващат по-голямата част от страната –
демографската криза.
„Областите с най-лошо демографско състояние и тенденции са и тези, в които обикновено инвестициите са по- малко, заетостта и заплатите са по-ниски, безработицата е висока”, изтъкват от ИПИ, изброявайки местата с най-застаряващо население - Видин, Враца, Ловеч, Кърджали, Кюстендил.
Всички те се характеризират и с висока емиграция, а тя и застаряването не подминават и места с добро икономическо развитие като Габрово. Там на всяко дете под 14 години се падат 2,5 души на възраст над 64 години.
Изселването и застаряването водят до положителен механичен прираст единствено в четирите най-големи града – София, Пловдив, Варна, Бургас – както и Кърджали. Най-много хора се изнасят от Смолян, Видин и Враца.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК
