Ц ветница е празникът на цветята и на цъфтежа.
Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета – Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и др.
Празникът, наричан още Връбница, се отбелязва в неделята след Лазаровден, седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници.
Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки.
Той е бил смятан за Син Божи, след като на предния ден е върнал от мъртвите Лазар, брата на Марта и Мария.
На днешния празник вярващите носят в ръце клонки -
в Европа маслинови, лаврови, върбови, от зеленика, розмарин или стилизирани палмови листа, както и пролетни цветя
На службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки – вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител.
Подарете си истински букет от цветя за празника с нашата галерия
Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер.
След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло.
Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила,
затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.
Сутринта над портите на всяка къща се закичват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и от неплодородие.
Лазарувалите предишния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват
обичая "кумичене".
Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението.
Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща.
Въпреки строгия великденски пост, на този ден се разрешава консумирането на риба.
Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица и е посветена на страданията на Исус Христос, на неговата кръстна смърт и погребение.
Нека Божият мир и благословението да бъдат с всички нас, честит и благословен празник Цветница на всички българи – това благословение отправи патриарх Неофит в словото си за големия църковен празник Вход Господен в Йерусалим, наричан още Цветница или Връбница.
Патриархът благослови българския народ и вярващите на тържествената Света литургия за Цветница в храма „Св. Александър Невски“.
„Днес, заедно с жителите на Светия град, ние посрещаме идващия към Йерусалим Господ в началото на последната седмица от неговия земен живот. В първия от най-съдбовните дни на неговата богочовешка мисия. В дните, в които Исус Христос ще бъде прославен и охулван, обичан и предаван, възвеличаван и осъждан, оправдаван, разпнат и умъртвен.
За да възкръсне накрая от мъртвите и с това да засвидетелства не само своята божествена сила, достойнство и власт, но съща така и неизменната Божия грижа и любов към човека“, каза в словото си патриарх Неофит. Той припомни и евангелския текст за посрещането на Исус Христос на магаре на днешния празник Вход Господен в Йерусалим.
„Заедно с цялата църква и ние ще извървим заедно с Божия син пътя към Голгота и възкресението, за да укрепим вярата си в следването на неговия божествен пример“, каза българският патриарх. Той подчерта, че това е път и подвиг, който ние – учениците и следовниците на Исус Христос, извършваме според посоченото от самия него. Път, който върви от изпитанието и страданието, към възкресението и вечния живот. Затова възлюбени от него, нека отворим днес портите на нашите сърца и домове за Богочовека, както някога Светият град бе отворил своите порти за него и така да му позволим да ни съпроводи в нашия кръстен път и в нашата Голгота, към нашето лично възкресение, призова вярващите патриарх Неофит.
