1/3 от всички построени жилища в България са необитаеми.
Такава равносметка съдържа доклад на Световната банка, цитиран от в. Сега. Той е бил поръчан от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с оглед предстоящо изготвяне на жилищна стратегия на страната.
Имотна измама - как в София откраднаха апартамент
Докога ще можем да купим жилище с евтин кредит
Общият брой на необитаваните жилища у нас е 1,2 милиона. В столицата София постоянно са тъмни прозорците на 24% от апартаментите и къщите, но по-лошо е в провинцията, където на определени места дялът достига 43%.
Същевременно цените на недвижимите имоти у нас не спират да растат и вече достигат високите стойности от преди 2008г. и финансовата криза.
Това води и до продължаващ бум на ново строителство, като разрешителните за строежи, издадени през първите 9 месеца на 2017 са с 29% повече от тези през същия период на 2016. Новите жилища са с 44,5% повече, а разгънатата им застроена площ е с 47,2% по-голяма.
Логично най-голям е строителния бум в София и областните градове. Увеличеното предлагане обаче води и до нещо друго, познато от бума след 2000 година – все повече от апартаментите в новите блокове не успяват да се продадат и също остават необитаеми.
Така те влизат във фонда на „тъмните прозорци”, съставен и от много имоти, които емиграцията или невъзможно разпределение между наследници са оставили празни.
И докато в много жилища няма никой, други са препълнени.
Във видеото горе: Кой е най-подходящият момент да купим жилище със заем?
Имотите поскъпват, нова група купувачи. Какво и къде се търси
На практика над 1 милион души живеят в жилища, в които има повече от едно семейство. Това е особено валидно за домакинства с ниски доходи, при които се случва между 6 и 8 души от няколко поколения да делят малки апартаменти в големите градове.
Според изчисленията на Световната банка 41% от българите живеят в пренаселено жилище. Дялът е особено висок при хората в риск от бедност, при които 80% от децата до 18 и 59% от тези между 16 и 29г. пребивават на място, което не е предвидено за толкова много хора.
Изследването още показва, че над 75% от апартаментите в страната са в сгради на над 30 години, които не се поддържат.
Въпреки всичко това цените на новите жилища остават високи и недостъпни за голяма част от населението, дори и при намалени лихви по кредитите.
Така препоръките на банката са жилищната стратегия у нас да насочи средства към най-бедните домакинства и едновременно с това да осигури подходяща среда за частния бизнес, който да изгради възможно най-много качествени и безопасни жилища.
Изтъква се също, че най-бедните домакинства не би следвало да отделят повече от 15% от доходите си за жилище и комунални услуги.
Банката препоръчва на правителството ни да създаде ваучери за жилищно и енергийно подпомагане, каквито има на много места в ЕС. Това ще улесни нуждаещите се да наемат социално жилище или да плащат вноските си за поддръжка на входа и сградата в големите блокове.
