В петък работното време на парламента е без краен час. Още в началото на деня депутатите гласуваха да заседават до приключване на дневния ред, предаде NOVA.
Осем часа и половина отне на народните представители да приемат първата точка от дневния си ред, с която гласуваха промени в Наказателния кодекс. Забавянето се получи заради спорове и скандали по самите предложения.
Пред народните представители тази вечер предстои и избиране на управител на НЗОК, както и разглеждане на законопроект за изменение за Закона за горите.
Избраха Димитър Главчев за председател на Сметната палата
За финал депутатите са предвидили изслушване на председателя на ДАНС и на финансовия министър Асен Василев за концесията на пристанище „Росенец”.
След като приключат с дневния си ред, депутатите излизат в лятна ваканция, която ще продължи до началото на септември.
След почти 9-часово обсъждане депутатите гласуваха на второ четене промени в Наказателния кодекс, с които се повишават наказанията за причиняване на смърт на пътя и за трафик на нелегални мигранти. Увеличават се и наказанията за прояви на жестокост към гръбначни животни.
Кандидатът за шеф на НЗОК със становище след писмото на ДАНС
По време на дискусията беше обсъдено дали завишаването на санкциите ще доведе до превенция.
Когато по непредпазливост е причинена смърт при управление на превозно средство, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, а в особено тежки случаи - от пет до дванадесет години, реши парламентът. Досега наказанието по чл. 343 от НК (ал. 1, буква "в") беше от две до шест години, а в особено тежки случаи - от три до десет години затвор.
Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или лицето без медицински причини откаже да бъде тествано за алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч, или ако деянието е извършено на червен сигнал на светофарната уредба или на пешеходна пътека, наказанието при причиняване на смърт е лишаване от свобода от пет (досега от три години) до петнадесет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от десет до двадесет години, записаха депутатите. До момента наказанието в особено тежки случаи беше от пет до двадесет години.
Съдът може да отнеме в полза на държавата моторното превозно средство, което е послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му, прие още парламентът.
Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, приеха народните представители. Досега за това престъпление се предвиждаше затвор от една до шест години.
Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, ако през границата е преведено малолетно или непълнолетно лице. Същото наказание се полага и когато превеждането е организирано от група или организация или е извършено по поръчение и/или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, когато е имало съпротива и/или неподчинение спрямо орган на властта. Затвор от 3 до 10 г. застрашава и тези, които са разрушили, подкопали или повредили граничната ограда. Досега наказанието беше от една до десет години затвор.
Ако тези деяния са извършени повторно или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева и конфискация на част или цялото имущество на дееца, записаха депутатите. В случаите, когато превеждането през границата е извършено от организирана престъпна група, превозното средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на дееца, или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, когато не е негова собственост.
Ако някой незаконно помогне на чужденец да пребивава или преминава в България, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от три хиляди до десет хиляди лева, записаха депутатите. Досега предвиденото наказание беше до пет години затвор.
Депутатите повишиха и наказанията за прояви на жестокост към гръбначни животни. Който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. Досега наказанието бе до три години затвор. Когато подобно престъпление е рецидив, извършителят може да получи затвор от две до пет години и глоба от пет до десет хиляди лева, прие парламентът.
Депутатите отхвърлиха предложението за създаване на нова разпоредба, която гласеше, че който изостави гръбначно животно или изхвърли новородено, което е негова собственост или намиращо се под негов контрол, или го остави без достатъчно грижи и от това последва смърт на животното, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и глоба от 1000 до 5000 лева.
Срещу този текст възрази Тошко Йорданов („Има такъв народ“) и посочи, че предложението е необмислено. Той отбеляза, че рибките също са гръбначни животни.
„Някой може да влезе в затвора, защото му е умряла рибката или му е паднала котката през прозорец, защото я е оставил без надзор“, коментира Йорданов.
„Който изхвърли новородено“- какво новородено? Това е несериозна работа“, коментира и Атанас Атанасов (ПП-ДБ).
Гроздан Караджов отбеляза, че са предложени два пъти по-големи санкции, ако пострадалото животно е закупено с европейски пари. Стою Стоев (ПП-ДБ) и Кристиан Вигенин ("БСП за България") възразиха срещу слагането на долна граница на наказанието.
