Н ародните представители не успяха да разгледат промените в Изборния кодекс. По време на регистрацията бяха отчетени по-малко от 121 народни представители, а зам.-председателят на парламента Костадин Ангелов на три пъти обяви липса на кворум. Той съобщи, че следващото заседание ще се проведе на 28 януари.
В регистрацията не взеха участие групите на "Продължаваме промяната - Демократична България", "Възраждане", "Алианс за права и свободи", "Морал, единство, чест" и "Величие".
- Във видеото: Промяната на Изборния кодекс: Ще се запази ли тайната на вота
Точката бе добавена извънредно в дневния ред на 22 януари, но след бойкот от опозицията и липса на кворум, тя беше отложена за 23 януари.
Кога ще са изборите?
Възможно е изборите да се проведат на 29 март. Президентът е задължен от конституцията да назначи служебно правителство преди да насрочи изборите. След като са насрочени, промяна в датата изисква ново решение. Първата и втората парламентарна сила настояват за провеждането им в последната неделя на месеца. Първите две седмици на април не са подходящи за избори, тъй като на 4 април започва пролетната ваканция на учениците и много семейства излизат в отпуск, а на 5 април е Цветница, следван от Великден на 12 април.
Какво се случва, ако отново няма кворум на 28 януари?
Липсата на кворум не променя автоматично датата на изборите, но може да доведе до удължаване на процеса. В случай че отново не бъде постигнат кворум, изборите могат да се проведат по действащия Изборен кодекс без промените или да се отложи датата. Всеки провален кворум съкращава времето за приемане и внедряване на новите правила.
Промени в Изборния кодекс
Първият опит промените в Изборния кодекс да бъдат разгледани в Народното събрание се провали на 21 януари поради липса на кворум, въпреки че предложението на председателстващия Костадин Ангелов събра 116 гласа "за" от 223-ма гласували.
След заседание, продължило повече от 14 часа, Правната комисия прие на второ четене мащабните изменения в Изборния кодекс, завършвайки дебатите в 01:30 ч. след полунощ.
Ключови промени: Оптични скенери и хибриден модел
Основната новост в изборния процес е въвеждането на оптични устройства за сканиране, които автоматично ще преброяват бюлетините. Депутатите задължиха Министерския съвет да организира набавянето на необходимата техника в рамките на един месец.
В случай че новите машини не бъдат осигурени навреме, следващият вот ще се проведе по досегашния ред с наличните устройства и хартиени бюлетини. Специалистите прогнозират, че преходът към нова технология отнема поне 12 месеца, което може да доведе до логистични усложнения за предстоящите избори.
Какво представляват машините-скенери?
През последните години дебатът за начина на гласуване в България се фокусира върху два основни модела: изцяло електронни устройства (DRE) и хартиени бюлетини.
В момента обаче на преден план излиза трети вариант – оптичните сканиращи устройства (Optical Scan Voting Systems), което съчетава традиционното гласуване с автоматизирана обработка на данните. Процесът започва с ръчно попълване на бюлетината, след което избирателят я поставя в сканиращото устройство. Машината разчита маркировките чрез оптични сензори и автоматично добавя гласа към електронния протокол.
Надеждност на новата система
Ключовото предимство на скенерите е наличието на „хартиена следа“. При съмнения в резултатите, оригиналните бюлетини могат да бъдат преброени ръчно.
Разходи за новата техника
Цената на едно сканиращо устройство варира между 3 500 и 6 000 долара, а за България се прогнозират нужди от около 12 000 броя, което означава инвестиция от над 80 млн. лева само за техника.
Допълнителни разходи ще включват консумативи и преквалификация на членовете на секционните избирателни комисии.
