П арламентарната комисия по външна политика прие на първо четене законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., внесен от Министерския съвет. „За“ гласуваха седем депутати, а против шест.
"Министерството на външните работи (МВнР) и външнополитическата дейност на страната от години е недофинансирана", каза Елена Шекерлетова, зам.- външен министър, която изрази становище от името на ведомството.
"Предложеният за настоящата година бюджет е в размер на 173,2 млн. лв.", посочи тя. По думите ѝ- номинално, това е нивото от 2009 г.
Шекерлетова отбеляза, че през последните години се наблюдават сериозни инфлационни процеси. Същевременно БВП на страната е нараснал от 56 млрд. лв. през 2007 на 165 млрд. лв. през миналата година, посочи тя. Според нея това показва, че продължава тенденцията да намалява процентът от БВП, който се заделя за бюджета на МВнР.
"Имаме завишение с около 16 млн. лева сравнено с миналогодишния бюджет", подчерта Шекерлетова.
Тя обясни, че са предвидени средства за запазване на увеличението на заплатите в Централното управление на МВнР - пет млн. и 165 хил. лв. Предвидено е също и 10 % увеличение на заплатите на служителите на дипломатическите и консулските представителства, които не бяха увеличени миналата година. Заложени са и средства за откриването на трите генерални консулства в Дюселдорф, Лион и Единбург.
Предвидени са необходимите средства за членски внос и за финансиране на кампанията за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в размер на 8,8 млн. лв., както и за увеличението на Европейския инструмент за мир, в размер на малко повече от милион, посочи Шекерлетова.
Тя заяви, че са предвидени и необходимите средства за увеличението на минималната работна заплата, за поддръжка на българските културно-исторически паметници в Истанбул и Одрин.
По думите ѝ „голям пробив“ за бюджета на ведомството са предвидените 2,4 млн. лв. за актуализиране на командировъчните на служителите.
Шекерлетова отбеляза, че сериозен ангажимент на МВнР е подкрепата и защитата на българските граждани зад граница, общностите и техните дружества и организации. Затова са предвидени средства в Централния бюджет - 7,2 млн. лв. и през политиката за развитие – шест млн. лв., подчерта тя. Шекерлетова каза още, че от ведомството се ангажират да отделят около два млн. лв. за подпомагане на българските общности в Албания, Косово, Украйна и др., като един милион от средствата ще отидат за сънародниците ни в Република Северна Македония.
По време на дебата Кристиан Вигенин от „БСП за България“ предложи, веднага след приемането на бюджета за 2023 г., заедно с МВнР и в координация с Министерството на финансите, да започне подготовката на бюджета на ведомството за следващата година.
От ДПС и "Възраждане" казаха, че няма да подкрепят законопроекта за бюджета.
Законопроектът за държавния бюджет в частта му за образование и наука за 2023 г. не беше подкрепен на първо четене от парламентарната образователна комисия.
Процентът от БВП за образование намалява в сравнение с предходната година, уточни министърът и отбеляза, че от Министерството на образованието и науката са предали своите предложения за това бюджетът за образование да бъде свързан поне с 4,4 процента от БВП, както е било през 2022 г.
Във висшето образование са осигурени допълнителни средства от 59,3 млн. лв. за издръжка на обучението и за осигуряване на достигнатите размери на възнагражденията на академичния състав и на увеличаване на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. - от 710 на 780 лв. Има и допълнително финансиране за увеличаване на възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища от 1 август 2023 г., което е в размер на 16 млн. лв. За качеството на обучението в държавните висши училища са предвидени 10 млн. лв. За увеличаване на стипендиите на студентите в държавните университети от 1 юли тази година са заделени 6 млн. лв., а за стипендиите на докторантите - 14,1 млн. лв. За студентските столове и общежития ще има допълнително 6,8 млн. лв.
Министър Цоков представи и данни за разходи с необезпечени дейности и политики, свързани с бюджета за 2023 г. и с бюджетната прогноза за 2024 и 2025 г. Месечните стипендии на учениците от гимназиален етап сега са от 21 до 60 лв., но за осигуряване на месечна стипендия с увеличение от 20 процента са необходими допълнителни средства за 2023/2024 година в размер на 2,6 млн. лв. Необходими са и средства за капиталови разходи за държавните висши училища, отбеляза образователният министър. Той обяви, че също са необходими средства за програми за изграждане и дострояване на детски ясли и училища, на физкултурни салони, както и за саниране, ремонти и обзавеждане на студентски общежития.
За наука в проектобюджета за 2023 г. са разчетени 746,7 млн. лв, което е 0,4 процента от БВП при 626,7 млн. лв. за 2022 г. Ръстът на средствата за наука е в размер на 120 млн. лв., от които 67,6 млн. лв. са за сметка на средства от Европейския съюз, обяви образователният министър.
Парламентът прие на първо четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса ( НЗОК) за тази година. „За“ бяха 122 депутати – от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната-Демократична България, 32 народни представители бяха „против - „БСП за България“ и „Има такъв народ“, 69 се въздържаха – основно от ДПС и „Възраждане“, както и един депутат от ИТН.
Проектобюджетът е разчетен на основа действащата задължителна здравноосигурителна вноска от 8 на сто.
В план-сметката на Здравната каса са заложени 7 027 213 600 лв. приходи и трансфери. Общо разходите за 2023 г. са в размер на 7 027 213 600 лв., което е с 910 908 700 лв. повече спрямо парите за Касата за миналата година, се посочва в мотивите. Здравноосигурителните приходи са в размер на 6 847 563 200 лв., от които 4 286 530 000 лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 2 561 033 2 00 лв. са трансфери за здравно осигуряване. Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 6 553 676 400 лв., което е увеличение с 821 605 300 лв. спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г.
От неданъчни приходи - глоби, санкции и наказателни лихви за 2023 г. - е предвидено да постъпят 26,4 млн. лв., или с 3,2 млн. лв. повече в сравнение с 2022 г.
В бюджета на НЗОК за 2023 г. са предложени разходи за персонал в размер на 74,6 млн. лв. Тази сума е по-голяма в сравнение с миналата година с 12,3 млн. лв. За издръжката на административните дейности по здравното осигуряване за 2023 г. се предлага да се изразходва сумата 35,2 млн. лв.
На 5 юли Министерският съвет прие и внесе в Народното събрание законопроектите за държавния бюджет, за бюджета на Държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г.
