П арламентът прие на първо четене Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, внесен от Министерския съвет, и Законопроект за противодействие на корупцията на Кирил Петков Петков и група народни представители от "Продължаваме Промяната".
Законопроектът на Министерския съвет получи 113 гласа "за", 3 - "против" и 95 депутати се въздържаха.
Той стъпва на концепцията, че е необходимо да се създаде нов разследващ орган, който да се занимава с корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности. Основната цел е създаването на ефективен орган за борба с корупцията, който да съсредоточи в себе си само онези правомощия, които пряко засягат превенцията и противодействието на корупционните престъпления.
Предлага се структурна и организационна реформа, като се създава Комисия за противодействие на корупцията,
състояща се от петима членове, определени по съвършено нов начин -двама от тях се избират от Народното събрание, един се назначава от президента и по един се избира от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд, съответно от Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. Предвижда се комисията да се председателства на ротационен принцип за една година, като председателят ще се определя чрез жребий.
Първото направление на работа на новата структура е свързано с
превенция на корупцията, чрез събиране и анализ на информацията за националните антикорупционни политики и мерки. Друго основно направление е свързано с разкриването и разследването на определени престъпления, характеризирани като корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи висши публични длъжности.
Предвижда се разследването да се осъществява от служители на комисията,
назначени на длъжност "разследващ инспектор“, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Предлага се служебните им правоотношения да възникват, съответно да се прекратяват не от председателя на комисията, а с решение на комисията като колективен орган, като на разследващите инспектори няма да може да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления. На длъжност "разследващ инспектор“ ще се назначават юристи с най-малко 10 години юридически стаж след проведен конкурс и успешно премината проверка за почтеност.
Със законопроекта се предлагат промени и в други закони
с оглед на преструктурирането на сегашната Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) и създаването на Комисия за противодействие на корупцията. Предвижда се ограничаване на обхвата на действащия антикорупционен закон, като с разпоредбите ще се уреждат конфликтът на интереси, публичността на имуществото на широк кръг лица, както и отнемането на незаконно придобитото имущество. Предлагат се промени и в Наказателно-процесуалния кодекс, като се създава възможност за съдебно обжалване на отказите за образуване на досъдебно производство.
Бюджетът на Комисията за противодействие на корупцията ще бъде структуриран за сметка на утвърдения бюджет на КПКОНПИ.
С внесения от Кирил Петков ("Продължаваме Промяната") и група народни представители законопроект се предлага структурна и организационна реформа,
при която дейността по противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси се разделя от дейността по отнемане на незаконно придобитото имущество, като се създава Комисия за противодействие на корупцията, а действащата КПКОНПИ се трансформира в Комисия за отнемане на незаконно имущество.
"За" законопроекта бяха 138 депутати, 31 - "против" и 14 се въздържаха.
Заложена е проверка на професионалните и нравствените качества на членовете на Комисията за противодействие на корупцията, както и завишени изисквания за стаж на председателя, заместник-председателя и членовете й. Създава се механизъм за проверка на почтеността и на разследващите инспектори и се оптимизира процесът на подаване на декларациите за несъвместимост, имущество и интереси.
Законопроектът създава фигурата на разследващия инспектор, който
ще извършва действия по разследване на корупционни престъпления по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, но при запазване на ръководната роля на прокуратурата в досъдебното производство. Разписана е възможност за обжалване по съдебен ред на постановленията на наблюдаващия прокурор, с които се отказва образуване на досъдебни производства.
