Ц ентърът на София е белязан от редица брутални и кървави убийства на български общественици и политици, някои от които са били главни действащи фигури на българската политическа сцена, предаде репортер на БГНЕС.
Министър-председателят на България в периода 1887 – 1894 г. Стефан Стамболов е убит в центъра на София по особено жесток начин.
Убийството му става на 15 юли 1895 г. (3 юли 1895 г. по стар стил) на ул. „Раковски“ и ул. „Стефан Караджа“, където Стамболов е посечен – и двете ми ръце са отрязани, включително и някои от пръстите. Дясното му око е прободено, а по главата му има 12 рани. Около смъртта на Стамболов витаят различни тези – че убийството му е по поръчка на опозицията, както и на Русия, за която той смята, че няма място в българския политически живот, за физически извършители са сочени македонският комита Михаил Ставрев-Халю от Ресен, Боне Георгиев и Атанас Цветков-Талю.
Паметник на българския политик Стефан Стамболов е издигнат през 1995 г. в градинката на Кристал срещу Военния клуб във връзка със 100-годишнината от неговото убийство.
По време на управлението на Стамболов Димитър Петков е кмет на София в периода 1888 – 1893 г., той става и свидетел на убийството му, като обвинява княз Фердинанд I за това. В качеството му на министър-председател в периода 1906 – 1907 г., Димитър Петков е сполетян от същата съдба – убит е в центъра на столицата. Убийството се случва към 17 ч. на 11 март 1907 г. (26 февруари 1907 г. по стар стил) на бул. „Цар Освободител“ в близост до Ректората на Софийския университет, където е застрелян с пистолет, като смъртта му настъпва бързо.
Убийството е извършено от уволнения заради подбудителството на хора от редакцията на свързания с „Народната партия“ в. „Балканска трибуна“ чиновник от Българската земеделска банка (БЗБ) Александър Петров, който през юни с.г. е осъден на смърт чрез обесване. На лобното място на Димитър Петков има издигнат паметник.
Христо Белчев е министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов през 1890 г. Той е убит в центъра на столицата през 1891 г. при покушение срещу министър-председателя, а извършителите са Наум Тюфекчиев, Никола Тюфекчиев, Денчо Тюфекчиев, Димитър Ризов, Кръстьо Ножаров и Михаил Ставрев-Хальо.
Видният журналист и политик Никола Генадиев от Битоля е убит с няколко пистолетни изстрела на ъгъла на ул. „Кракра“ и ул. „Шипка“ в София на 17 октомври 1923 г., когато след 20.30 ч. си тръгва от „Юнион клуб“ в компанията на Иван Стефанов Гешов. Спусъкът е натиснат от Димитър Стефанов от Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Близките на Генадиев обвиняват за убийството му членове на правителството, въпреки че към онзи момент извършителят не е разкрит.
Петко Д. Петков, един от синовете на Димитър Петков, който от края на 1922 г. е директор на Политическия отдел на Министерството на вътрешните работи и е арестуван по време на Деветоюнския преврат, а след освобождението си през юли 1923 г. се заема с възстановяването на местните структури на БЗНС, е избран през ноември 1923 г. за народен представител и се превръща в активна фигура на опозицията в парламента, също е убит в столицата. И той като своя баща е застрелян.
Покушението срещу Петко Д. Петков е извършено на 14 юни 1924 г. между Руската църква и ул. „Московска“ от полицейския служител, емигрант от Гевгелийско и член на ВМРО Стефан Каркалашев. Силната воля на Петков обаче му дава силата да премине пеша по ул. „Раковски“, той обаче пада и умира в близост до сегашната сграда на НАТФИЗ.
В памет на Петко Д. Петков има издигнат паметник в градинката срещу Национална галерия „Квадрат 500“.
Кметът на София в периода от 1924 до 1925 г. Паскал Паскалев загива на 16 април 1925 г. при най-големия терористичен акт в историята на България – атентатът в църквата „Света Неделя“, извършен на Велики четвъртък от крайнолеви дейци на Военната организация на БКП. Покривът на църквата е взривен по време на погребението на ген. Константин Георгиев, убит два дни по-рано от комунистически деец, а целта на атентата е да бъде ликвидиран целият военен и политически елит на България. 134 души загиват, сред тях е и столичният кмет Паскал Паскалев.
криза, която тихо расте" />
