Н ационалният институт по геофизика, геодезия и география извърши преди няколко години сеизмично райониране на България. „Съобразно максималната възможна степен на земетресение, което може да се случи, сградите трябва да се строят така, че да може да издържат на тази степен. Има си вече чисто строително нормативи, които трябва да се изпълняват. Така, че нормативно нещата строят идеално. Сигурен съм, че по отношение на строителството в последните години, хората си дават сметка, че няма да загубят чак толкова много средства, ако се опитат да строят по-здраво“, каза директорът на Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ-БАН) проф. Николай Милошев в интервю за БГНЕС.
За него позитивен пример в тази посока е Пернишкото земетресения през 2012 г., което независимо, че бе 5,8 като магнитуд, нямаше разрушения. „Имаше много напукани сгради, но и непрофесионалистите разбраха, че причината е в некачественото строителство“, посочи той.
Според сеизмичното райониране на най-висока степен при земетресение като норма при проектиране на сгради е в Кресна – 7,5 по Рихтер, а най-ниската е във Видинско и в Югоизточна България към Царево, Ахтопол. „Сеизмично неактивните региони са 2% от територията на страната, 98% са с повишена сеизмична активност, така че във всички тях трябва да се спазват определени норми. Колко по-сеизмично активен е даден район, толкова по-висока е нормата“, обясни професорът. В София нормата е 7 степен.
Към момента няма повишена сеизмична активност у нас, каза проф. Милошев.
„Това, че земетресения се случват – те са се случвали и преди не по-малко, отколкото се случват и днес. Сега има повишен интерес към тях и с пълно право", каза той.
Районът на Самоков, където стана последното земетресение преди Нова година, не е типично сеизмичен, макар че там е имало трус през 90-те години. Заради здравата земна основа там – скали – по-късно не бяха регистрирани вторични по-слаби земетресения.
Защо земетресението край Самоков беше така странно
„Няма повишена сеизмична активност, но си има стандартната сеизмична активност, която я е имало и ще я има, и все някога ще ни се случи и по-силно земетресение в България. Неприятното и трудното е това, че ние сме малка държава, не дай си Боже едно силно земетресение, независимо от района, ще дестабилизира цялата държава. По тази причина трябва да бъдем подготвени, за да не се дадат човешки жертви или броят им да бъде минимален. По принцип най-много жертви по време на земетресения стават от избухналата паника, а не от самия трус“, заяви проф. Милошев.
Според него никоя държава не е подготвена за големи земетресения, включително дори и Япония. „Страната на изгряващото слънце е най-подготвена за подобен вид бедствия, но земетресението, при което беше засегната АЕЦ Фукушима през 2011 г., показа, че дори тя не е достатъчно готова. Така че няма човек на този свят, който да може да каже: „Ние сме тотално подготвени за земетресение“. Нашата подготовка може би е далеч от японската, но за това си има обективни причини – в България земетресенията се случват много по-рядко, отколкото в Япония“, посочи той.
Експертът припомни, че човешкият организъм е така устроен, че забравя лошото. Това важи и за земетресенията. На всеки от вас се случва 1-2 пъти през годината да усети земетресения, докато в Япония това е ежеседмично. По тази причина там от малки обучават децата как да реагират на подобен вид бедствия, създава се сеизмологична култура. „В България това е нещо, което ни убягва, но се надявам лека-полека и у нас да се формира подобен тип култура“, заяви проф. Милошев. Най-лесният начин това да се случи е като се започне обучение в училищата. „Нашите деца и внуци ще ни научат и нас какво да правим“.
В България съществуват нормативи за строителство, на които сградите трябва да отговарят. „Българските нормативи не са лоши. Освен това не бива да говорим само за последните години. Нормативите, които бяха приети след земетресението във Вранча през 1977 г. са добри за България. Те се обновяват, в момента работим по т.нар. Еврокод 8, който представлява европейските нормативи за сеизмична устойчивост на сградите“, обясни професор Милошев.
Строителство не е само проектантският процес. „От една страна е проектирането, където нормативите влизат задължително, след това е изпълнението, след това - експлоатацията на сградата. Там има много, много стъпки и подстъпки, които, ако не се изпълняват както трбва, може да доведе до проблеми. Чувах, че колегите строителни инженери най-много се притесняват от сградите строени в периода между 1990 и 2000 година, когато не че нямаше нормативи, но съблюдаването им беше през пръсти. Ако си спомняте през тези години бяха направени основните заведения в партерни етажи, магазини – тоест това е категорично намаляване на сеизмичната устойчивост на сградата“, зказа директорът на НИГГГ-БАН. Той отново даде пример с трагичното земетресение във Вранча, когато два блока в Свищов бяха буквално погълнати. Причината за тежкия инцидент бе, че в приземните им етажи бяха построени магазини и други подобни помещения.
Директорът на НИГГГ-БАН посочи, че част от старите сгради, които са строени преди близо 100 години, без да има строги правила, са били построени правилно. Построените през социалистическия период многобройни панелни сгради в редица градове също се смятат за стабилни. „По причина, че те са изградени от отделни компоненти и това позволява известна по-голяма гъвкавост. Разбира се, ако са добре изпълнени“, посочи професорът. Той каза, че за да се направи една пълна оценка на сеизмичната устойчивост на сградите държавата трябва да има точен и пълен кадастър. „Той се прави в момента в България, но различните градове са на различен стадий от развитието му“, посочи Николай Милошев.
В статия на „Ню Йорк Таймс“ озаглавена „Уроци от албанският трус - Балканите не са готови за голямо земетресение“, Петър Павлов, директор на Центъра за сеизмично инженерство в Университета за архитектура, строителство и геодезия в София, призова за създаване на национална сеизмична лаборатория, чиято задача ще бъде да изпробва съпротивлението на сградите. „Действително е хубаво да има нещо подобно и то да бъде по-голямо като обем и възможности. Проф. Павлов предполагам е визирал центъра, който в момента създават УАСГ. "Хубаво е! И е хубаво всички, които имат познания в сферата да обединят усилията си, за да направим действително с течение на годините нещо, което е качествено и би могло във всеки един момент да дава оценка за всяко следващо ново строителство. Особено по-сериозните обекти“, смята проф. Милошев. Той припомни, че в техния обединен институт имаше Централна лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство, сега е Секция по сеизмично инженерство.
NYT: България не е готова за голямо земетресение
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
