NYT: България не е готова за голямо земетресение

О т Букурещ до София и като цяло на Балканите много правителства не успяват да се справят с рисковете от сгради, които могат лесно да бъдат съборени от земетресения. Това твърди „Ню Йорк таймс” в статия, озаглавена „Уроци от албанският трус - Балканите не са готови за голямо земетресение”.

От авторитетното издание посочват, че и там, където има добри строителни стандарти, те често не се спазват заради корупцията, която е ендемична за региона, алчността на строителните предприемачи и административния хаос, настъпил след падането на комунизма.

Защо земетресението край Самоков беше така странно

Резултатът е, че милиони хора живеят в домове, които едва ли ще оцелеят при силно земетресение.

Проблеми има не само в Албания. Разхождайки се по улиците на стария град в Букурещ, посетителите със зорко око ще забележат червени кръгове - точно над нивото на очите - върху стотици сгради. Те са поставени от инженери, за да класифицират постройките с най-голям риск в случай на сеизмична активност.

Само в румънската столица има 349 високорискови структури, които вероятно ще се срутят при силно земетресение. Очаква се стотици други сгради да претърпят големи щети. И това са само тези, които са били проверени.

Припомня се и земетресението с магнитуд 5,7 по Рихтер в българския град Стражица през 1986 г., което причини сериозни разрушения и остави хиляди хора без дом.

От 2007 г., когато България се присъедини към Европейския съюз, строителството в страната трябваше да отговаря на изискванията на ЕС за устойчивост на земетресения. Въпреки това голяма част от строителството датира от комунистическите времена, когато властите отговаряха на спешните жилищни нужди, като издигнаха гигантски жилищни комплекси от сглобяеми панели. Построени правилно и с правилна поддръжка, такива конструкции може да не представляват голям риск. Но често случаят не е такъв.

Земетресение в Югозападна България, усетено в София и Благоевград

След това, през 90-те години, след краха на комунизма, спекуланти се втурнаха в строителството и то избухна.

Петър Павлов, директор на Центъра за сеизмично инженерство в Университета за архитектура, строителство и геодезия в София, заявява, че макар да вярва, че страната е по-добре подготвена от някои от съседите си, остават големи въпроси, особено по отношение на по-новите сгради.

„Някои от приземните етажи на тези сгради се преобразуваха в магазини и се добавиха допълнителни етажи над сградите, които могат да се считат за опасност при земетресение“, обяснява той.

Павлов призовава за създаване на национална сеизмична лаборатория, чиято задача ще бъде да изпробва устойчивостта на сградите.

В неотдавнашен доклад Световната банка нарече липсата на информация за сеизмичната безопасност на старите жилищни сгради в България „належащ за разрешение въпрос”.

Хърватският проф. Божидар Павичевич припомня за земетресението в Скопие през 1963 г., което уби повече от 1 000 души и остави стотици хиляди без дом.

Земетресения от XX век са повратна точка за Балканите относно изучаването на тектониката на плочите.

И все пак Павичевич се притеснява, че държавите в региона са игнорирали своята собствена сеизмична история и уроците от нея. Това е споделено и от други експерти в региона, включително Сумбасаку в Румъния.

„Нуждаем се от повече смелост, имаме нужда от повече политическа смелост, защото някой трябва да бъде отворен за това”, казва той.