Р азличия в състава и кчеството на храни от една и съща марка, продавани в търговски вериги в различни държави от ЕС установи ново проучване.
Взети са били общо 106 проби от 53 храни и напитки от една и съща търговска марка. Едната от пробите е взета от търговска верига в България, а от храната от същата марка е взета и втора проба - от същата или подобна верига магазини в друга държава-членка на ЕС, поясни министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.
Ще премахнат ли двойните стандарти за храните в ЕС
Майки установиха: Детските храни тук са по-лоши и скъпи
Тези изследвания са много по-мащабни от предшестващите ги миналото лято и са направени в периода между 21 февруари и 20 април. Сравнявани са продукти, продавани у нас, в Германия, Австрия, Италия и Чехия.
Изследването обхваща - сравнение на етикети и на външни белези; сравнителни изпитвания в лаборатория - по органолептични и физикохимични показатели и съдържание на специфични съставки; сравнение на цените.
Сравнението на етикетите сочи, че при 40 продукта /75,5% от обхванатите продукти/ информацията на етикетите е идентична.
При 13 продукта /24,5% от всички/ има различия в представената информация по отношение на състав и/или хранителната стойност.
Различията в етикетите се отнасят за мляко за малки деца, моцарела, безалкохолни напитки, сладкарски, тестени и шоколадови продукти и зеленчуков бульон.
Чехия е една от страните, които също се оплакват от различни стандарти, но изследването установява, че
имаме по-лоши храни и от чешките,
каза министър Порожанов.
При 20% от идентичните продукти на нашия и на западноевропейския пазар има разлики според съдържането на етикетите, при над 40% - по-високи цени при нас.
Най-обезпокоителен и неприятен е фактът, че това се отнася за мляко за малките деца. Физикохимични разлики има само при един продукт - адаптирано мляко за малки деца. У нас то е с по-високо съдържание на растителни мазнини, но с по-ниско съдържание на макроелементи и витамини.
При сирене моцарела има разлика в цвета и вкуса на продуктите, наличие на шупли в разрезната повърхност и утайка в саламурата на българския аналог. Продуктът от България е с по-ниско нетно количество и по-малко количество сирене в опаковката, за сметка на повече саламура. При бързо замразените багети има по-малко колбас и твърдо сирене в продукта на българския пазар, за сметка на повече чушки, доматено пюре и хлебна база.
Една от пробите на млечен шоколад е показала, че у нас той е с по-ниска масленост и по-ниско съдържание на какао. В млечен шоколад от друга марка е установено по-малко съдържание на лешници в продукта на българския пазар.
При безалкохолните напитки са открити разлики в състава, степента на газираност, вкуса и енергийната стойност. Безалкохолни напитки със съдържание на портокал на една и съща фирма например, е с най-ниско съдържание на плод у нас, както и в Унгария - 5%, докато в Италия то е над два пъти повече - 12%. В половината държави напитката се прави със захар, а в другите, в това число и у нас - със заместител. Има и разлика в газираността.
Юнкер призна: Има двоен стандарт при храните в ЕС
Данните сочат също така, че
при 31 продукта /58% от обхванатите продукти/ цените в България са с между 0,4 и 64,8% по-ниски от тези в съответната държава-членка на ЕС.
Като цяло цените на шоколад, бисквитени изделия и безалкохолни напитки в България са съществено под тези в останалите държави-членки на ЕС, обхванати от проучването.
Общо 22 продукта /42% от обхванатите продукти/ се предлагат по-скъпо в България,
отколкото в другата държава-членка на ЕС. Впечатление прави драстично по-високата цена за една марка макаронени изделия, която у нас е с 2,5 пъти по-скъпа от аналога й в Италия.
При детските храни пюре от зеленчуци в Германия е с над 40% по-евтино, отколкото в България.
По отношение на цените, сравнено с Германия, на българския пазар значително по-високи са цените на плодов сок, чай и месни продукти. За останалите продукти различията не са толкова съществени.
Сравнението с Австрия сочи преобладаващо по-ниски цени на българския пазар. При останалите три държави не може да се открои ясна тенденция, показва проучването.
"Въпросът за еднаквото качество на продуктите на европейския пазар е тема, поставена няколко пъти на Съвета на министрите и многократно всички страни членки от Централна и Източна Европа настояваме за единна европейска регулация", каза Румен Порожанов.
Не е лесно да се изгради обща регулаторна рамка за качеството на храните,
коментира еврокомисарят по здравеопазване и храни Витенис Андриукайтис след края на неформалното заседание на министрите по здравеопазване на ЕС. Безопасността на храната е гарантирана навсякъде, отбеляза Андриукайтис и допълни, че всички са против вариантите Европа да е на две или повече скорости по отношение на качеството на храната и гражданите трябва да са равнопоставени.
В рамките на обща селскостопанска политика може да бъдат стимулирани производителите, но не е възможно да имаме единен универсален инструмент, посочи той.
Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев е категоричен, че няма да бъде позволено българските граждани да се хранят с по-нискокачествена храна в сравнение с тази в западните държави.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
криза, която тихо расте" />
