Н а 27 ноември 1919 г. в Ньой-сюр-Сен, близо до Париж, е подписан Договорът от Ньой, с който се определиха мирните условия за България след Първата световна война. Страната беше сред победените и това подписване постави сериозна тежест върху териториалното и политическото ѝ положение.
През лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на България пътуват 8 дни с влак за Париж без никакви удобства, като трябва да минат през Белград, пазени през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници.
По време на пътуването си през Сърбия влакът е бил обстрелван от сръбски военнослужещи. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на 2 месеца не им е разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид“ без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.
Пълномощни делегати:
- Теодор Теодоров – министър-председател и министър на външните работи и изповеданията, ръководител
- Александър Стамболийски – министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството
- Янко Сакъзов – министър на търговията, промишлеността и труда
- Венелин Ганев – министър на правосъдието
- Михаил Сарафов – дипломат
В началото на март започват заседанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с румъно-българската и българо-сръбската граница. В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция.
Претенциите на съседите ни
В София достигат слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война. През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с отнемане на над 13 000 кв. км площ и население от половин милион българи, наречено от Белград „чисто сръбско“.
Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че 6 години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта.
Представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително отношение към победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война, както и става през 1939 г. Президентът Удроу Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията Мидия – Родосто твърдо е подкрепена от САЩ, но Франция и Великобритания отхвърлят разумния подход на САЩ. В отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея.
Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.
Клаузи в Ньойския договор
- Отнети земи
Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско и Видинско с предимно влашко население. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция.
- Военни клаузи
България няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили и Граничната войска не трябва да надминават 33 000 души.
- Репарации
Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното – на 1 януари 1958 година. През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници.
- Ада Лъвлейс
На този ден през 1852 г. умира Ада Лъвлейс. Родена като Огъста Ейда Байрон на 10 декември 1815 г., тя остава в историята като една от най-ярките фигури в ранното развитие на компютърните науки. Тя е единственото законно дете на поета лорд Байрон и съпругата му Ан Изабела Милбанк – образована, интелигентна жена, която се увлича по математиката и логиката. Бракът между Байрон и Милбанк продължава едва няколко месеца, а лорд Байрон напуска Англия, когато Ада е едва бебе. Майка ѝ, която желае да предотврати всякакви „опасни поетични наклонности“, насочва вниманието на детето към науката, математиката и строгото обучение.
Детството на Ада е необичайно за момиче от XIX в.
– тя получава сериозно математическо образование, ръководено от някои от най-известните преподаватели по онова време. Ада расте като интровертно, но силно любопитно дете. Тя нарича своите математически идеи „поетична наука“ и вярва, че логиката и фантазията трябва да вървят ръка за ръка.
Нейната известност се дължи най-вече на сътрудничеството ѝ с английския учен Чарлз Бабидж, създател на концепцията за Аналитичната машина – първия механичен компютър. През 1843 г. Ада превежда статия на италианския инженер Луиджи Менабреа, посветена на устройството на машината. Освен че превежда текста, тя добавя свои бележки, които са значително по-дълги от самата статия. Именно в тези бележки се намира алгоритъм, предназначен да бъде изпълнен от машината –
най-ранният известен компютърен алгоритъм в историята.
Тя предвижда, че подобни машини няма да се ограничат само до изчисления, а ще могат да обработват символи, музика и идеи – визия, която изпреварва времето си с цял век.
В личния си живот Ада Лъвлейс е омъжена за Уилям Кинг, който по-късно става граф Лъвлейс. След брака си тя получава титлата графиня Лъвлейс. Двойката има три деца: Байрон, Ан Изабела (Ана) и Ралф Гордон. Въпреки отговорностите на аристократичния живот, Ада никога не се отказва от научните си интереси и продължава да поддържа кореспонденция с учени, математици и инженери.
Животът ѝ е кратък — умира на 27 ноември 1852 г., едва на 36 години, от рак на матката. Днес тя е призната като първия програмист в света и като жена, която успява да съчетае научната строгост с въображението, за да предвиди бъдещето на компютърните технологии далеч преди появата на модерната ера.
Още събития на 27 ноември:
- 1895 г. – Алфред Нобел прави завещание, с което неговото състояние отива във фонд за Нобелова награда.
Родени:
- 1701 г. – роден е шведският физик и астроном Андерс Целзий
- 1940 г. – роден е американският актьор Брус Лий („Зеленият стършел“, „Батман“, „Юмрукът на яростта“, „Пътят на дракона“)
- 1942 г. – роден е американският китарист Джими Хендрикс
- 1957 г. – родена е американският адвокат Каролайн Бувие Кенеди
Починали:
- 8 пр.н.е. – умира римският поет Хораций
- 2019 г. – умира легендарният български актьор и политик Стефан Данаилов
