Б езпрецедентна атака с морски и въздушни дронове на 70 морски мили източно от Бяла остави търговски кораб на дъното на Черно море, а екипажа му - в неизвестност. Инцидентът, който мобилизира ВМС, ВВС и спасителните служби в мащабна операция, се разигра не в териториалните води на България, а в нейната Изключителна икономическа зона (ИИЗ) - граница, чийто специфичен статут е ключът към разбирането на тази геополитическа криза.
Два кораба са атакувани край България https://t.co/hSVMKWwUmV
— Maritime.bg (@MaritimeBul) October 6, 2026
- Какво е изключителна икономическа зона и какво притежава България
Изключителната икономическа зона (ИИЗ) е морско пространство, в което крайбрежната държава упражнява суверенни права върху природните ресурси, но не притежава пълен суверенитет както върху сухоземната си територия.
Според Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) и българското законодателство ИИЗ се простира отвъд външната граница на териториалното море до максимум 200 морски мили (около 370 километра) от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.
В Черно море обаче пълният обхват от 200 мили е невъзможен, защото морето е сравнително малко и полузатворено. Външните граници се определят чрез двустранни споразумения със съседните държави на принципа на справедливото решение (обикновено средна линия). България има договорени граници с Турция (1997 г.), а делимитацията с Румъния все още не е напълно финализирана. Площта на българската ИИЗ е около 29 000 кв. км.
От Галац за Истанбул и от Картал за Сулина: Кои са двата атакувани кораба край Варна
- Разлика с териториалното море:
Териториалното море е ивица с ширина до 12 морски мили (около 22 км) от брега. То е пълноправна част от държавната територия – България упражнява там пълен суверенитет върху водите, дъното, недрата и въздушното пространство. Чуждите кораби имат само право на мирно преминаване. ИИЗ започва след 12-та миля. Тя не е част от държавната територия. Водите запазват режима на открито море по отношение на корабоплаването и прелитането – свобода на навигация и надлежно преминаване. България обаче има суверенни права върху:
- проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на живите и неживите природни ресурси (риба, нефт, газ, минерали);
- производство на енергия от вода, течения и вятър;
- създаване и използване на изкуствени острови, инсталации и съоръжения;
- морски научни изследвания;
- опазване на морската среда.
Тези права са уредени в Указ № 77 от 1987 г. (все още в сила) и в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
На практика това означава, че търговските кораби могат свободно да преминават през ИИЗ, но България може да регулира риболова, добива на ресурси и екологичните стандарти. Атака срещу съдове в тази зона не е директно нападение върху суверенна територия, но засяга сигурността и икономическите интереси на държавата и изисква реакция.
- Какво означава инцидентът край Бяла
Ударът с дронове срещу търговски кораби в ИИЗ не е нарушение на териториалната цялост или на държавната граница на България. Въздушното пространство над зоната е международно, а корабите имат свобода на плаване. От строго правна гледна точка задействането на член 5 от Вашингтонския договор (колективна отбрана) е неприложимо.
В същото време обаче се засягат пряко суверенните права на България:
- рискът от разливи и замърсяване заплашва екосистемата и риболовните ресурси;
- България има международни задължения за безопасност на корабоплаването и спасителни операции в своя район;
- блокирането на търговските пътища, скокът на застрахователните премии и заплахата за подводната инфраструктура създават непосредствена икономическа и военно-стратегическа опасност.
Подобна военна активност в непосредствена близост е основание за консултации по член 4 от Вашингтонския договор – процедура, която вече е задействана два пъти формално във връзка с войната в Украйна (24 февруари 2022 г. от група източноевропейски държави, включително България, и през септември 2025 г. от Полша след нарушаване на въздушното ѝ пространство).
- Сенчестият флот на Русия – паралелната заплаха
Докато дроновете удрят търговски кораби, в същите води се движи и т.нар. руски сенчест (или тъмен) флот. Това са стотици стари танкери, регистрирани под „удобни флагове“ – Палау, Того, Камерун, Сиера Леоне, Коморски острови и др. – които превозват руски петрол и петролни продукти, заобикаляйки западните санкции и ценовия таван.
Характеристиките на този флот са добре познати: бърза и евтина регистрация, минимален контрол върху собствеността и екипажите, често изключени транспондери (AIS), фалшиви документи и офшорни структури, които скриват реалния собственик. Според анализи на CREA и други организации през 2026 г. над половината от руския нефтен износ вече минава през санкционирани или сенчести съдове, а Черно море е ключов маршрут – значителна част от товарите се товарят именно от черноморски пристанища.
Между януари и август 2026 г. най-малко 14 танкера от сенчестия флот са прекарали общо стотици часове във водите на България и Румъния. Те представляват двоен риск – екологичен (стари корпуси, липса на адекватна застраховка) и хибриден (възможност за разузнавателни или диверсионни действия).
Украйна отговори с мащабна кампания. От юли 2026 г. украинските сили за безпилотни системи (операция „МоЛоЧКа“ и последващи удари) са извели от строя стотици съдове, свързани със сенчестия флот – в Азовско и Черно море. Целта е да се прекъсне логистиката към окупираните територии и да се ограничи способността на Москва да финансира войната чрез петролни приходи. Русия от своя страна започна да „бронира“ танкерите с антидронови мрежи и клетки, а част от флота постепенно преминава директно под руски флаг.
- Подобни случаи
През последните месеци Черно море се превърна във високорискова зона. Преди атаката край България руски дронове удариха турски товарен кораб в румънската ИИЗ, което доведе до жертви. По-рано украински дронове поразяваха танкери от сенчестия флот край турския бряг (Virат, Kairos и др.). Имаше и случаи на саботаж и повреди на инфраструктура, свързани с тези кораби.
Един от най-показателните моменти беше през февруари 2024 г. На 1 февруари Украйна обяви, че е потопила руския ракетен кораб „Ивановец“ с морски дронове. Киев публикува видео, на което се вижда как безпилотни плавателни съдове се приближават до кораба, след което следват няколко взрива.
Само две седмици по-късно последва нов голям удар.
На 14 февруари Украйна съобщи, че морски дронове са потопили големия руски десантен кораб „Цезар Куников“ край Крим.
Случаят беше отчетен и в американски правителствен доклад, който описва използването на безпилотни надводни съдове срещу руски военни кораби.
Следващият удар дойде на 5 март, когато украинското военно разузнаване съобщи, че патрулният кораб „Сергей Котов“ е бил атакуван от морски дронове.
Според украинските данни корабът е бил атакуван от морски дронове Magura V5 край Керченския проток. Твърдението беше, че са нанесени удари по кърмата, левия и десния борд.
През 2025 г. характерът на атаките започна да се променя. На 29 ноември 2025 г. украинската Служба за сигурност съобщи, че морски дронове са атакували два петролни танкера, Kairos и Virat, в Черно море. Според украинската страна двата кораба са били санкционирани и са пътували към Новоросийск, където е трябвало да бъдат натоварени с петрол. Атаките са извършени в близост до турското крайбрежие, в турската изключителна икономическа зона. Това превърна атаката не само в проблем за Русия и Украйна, но и в дипломатически проблем за Турция.
Само дни по-късно последва още един подобен случай.
На 10 декември 2025 г. украински морски дронове удариха танкера Dashan, докато той преминаваше през украинската изключителна икономическа зона към Новоросийск. Reuters съобщи, че корабът е бил сериозно повреден при взривове в кърмовата част. В този случай агенцията успява да потвърди самоличността на танкера, като сравнява конструктивните му особености с архивни изображения, а местоположението и датата са потвърдени чрез информация от украинската страна и данни от проследяването на кораба.
През 2026 г. рискът за обикновеното търговско корабоплаване се увеличава.
На 22 юни 2026 г. турското външно министерство потвърди, че турски кораб, плаващ под панамски флаг, е бил атакуван от безпилотен летателен апарат край украинското пристанище Черноморск. При атаката са ранени двама турски граждани от екипажа. Турция реагира остро, като заяви, че подобни атаки застрашават турските интереси и регионалната сигурност и призова за мерки за деескалация. С други думи, вече не става дума само за кораби, които са свързвани с военни доставки или санкциониран петрол. Рискът засяга и кораби, които извършват нормален търговски курс.
На 22 юли 2026 г. последва още един показателен случай. Украинската Държавна гранична служба съобщи, че морските ѝ подразделения са спасили екипажа на балкера Golden Rose, който е бил поразен от руски дрон в Черно море. Според украинските власти ударът е попаднал в кърмовата част на кораба и е предизвикал голям пожар. Всичките 16 членове на екипажа са били евакуирани. Украинската страна съобщи, че сред тях е имало граждани на Сирия и Египет и че няма ранени.
На 4 август 2026 г. поредният инцидент показа, че рискът не е ограничен до украинската част на Черно море. Товарният кораб Nadezhda е бил атакуван приблизително на 20 морски мили от руското пристанище Новоросийск. Според информацията, цитирана от Reuters от турските морски власти, корабът е бил ударен от дрон, след което на борда е избухнал пожар. И 22-мата членове на екипажа са били евакуирани в Русия, като трима са били сериозно ранени.
През септември 2026 г. Съвместният военен комитет в Лондон включи цялото Черно море (с изключение на териториалните води на България, Румъния, Турция и Грузия) в списъка на високорисковите райони. Това оскъпява застраховките и увеличава риска за търговското корабоплаване.
Изключителната икономическа зона на България не е суверенна територия, но е пространство, в което страната има ясни и международно признати права. Ударите с дронове в нея не нарушават формално държавната граница, но застрашават суверенитета, сигурността, икономиката и екологията. В комбинация със сенчестия флот на Русия те превръщат западната част на Черно море в зона на повишен хибриден и военен риск.
