М ощни обсерватории като космическия телескоп „Джеймс Уеб“ на НАСА ни позволяват да надникнем към галактики, формирани, когато Вселената е била съвсем млада. Но за да запълнят белите петна в мистериозната ранна история на Космоса, учените вече разчитат и на безпрецедентни суперкомпютърни симулации, съобщи CNN.
Международен екип от изследователи разработи един от най-детайлните модели на ранната Вселена досега, според ново проучване, публикувано в научното списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
Новата симулация, наречена Lumina, пресъздава как първите звезди и черни дупки са задействали т.нар. рейонизация - ключова, но загадъчна фаза, преобразила Космоса. След Големия взрив ултравиолетовата радиация от тези първи източници на светлина откъсва електрони от водородните атоми (най-разпространения елемент във Вселената), позволявайки на светлината да пътува по-далеч и променяйки начина, по който се формират галактиките.
100 пъти по-голям мащаб и близо три години изчисления
Една от най-впечатляващите характеристики на Lumina е нейният огромен обхват – тя покрива над 100 пъти повече пространство в сравнение с предишни подобни симулации, обяснява водещият автор Оливър Зиър от Центъра по астрофизика „Харвард и Смитсониън“.
First 2 billion years of universe's existence revealed in mind-blowing simulation: 'Exciting new frontier' https://t.co/mBsVg4kZvM https://t.co/tPfXgeAWlm
— New York Post (@nypost) October 26, 2026
Моделът обхваща регион с размери приблизително 1,5 милиарда светлинни години във всяка посока (за сравнение, нашият Млечен път е широк около 100 000 светлинни години). За създаването на мащабната симулация са били нужни почти три години и изчислителната мощ на над 15 000 графични процесора в суперкомпютъра Frontier в Националната лаборатория „Оук Ридж“ в Тенеси.
„Разполагаме с космологичен обем, в който може да се види цялата космическа мрежа и как са групирани галактиките, но в същото време виждаме и отделните галактики в детайл“, посочва Зиър.
В търсене на „липсващата физика“ и тъмната материя
Симулацията позволява на астрономите да сравняват теоретичните си модели с реалните наблюдения от телескопа „Джеймс Уеб“. Според Зиър обаче най-интересното ще бъде, ако данните се разминат – това би означавало, че в модела липсва нещо, което може да даде ценни насоки за неоткрити досега физични закони.
За първи път Lumina позволява в една обща симулация да се проследи как промените едновременно при водорода и хелия са оформили ранния космос. Освен това моделът помага на учените да изучат взаимодействието между обикновената материя (от която са изградени звездите, планетите и хората) и тъмната материя – невидимата субстанция, съставляваща по-голямата част от материята във Вселената.
„Lumina е наистина впечатляващо техническо постижение“, коментира проф. Хулиан Муньос от Тексаския университет в Остин. Неговият колега проф. Илиян Илиев от Университета в Съсекс допълва, че съчетаването на този модел с новите телескопични наблюдения ще изгради много по-точна картина за еволюцията на нашата Вселена.