И към момента политическата ситуация у нас изглежда като неразрешим ребус с огромен шанс да ходим на избори за седми пореден път в последните 4 години. А на преден план излиза един любопитен въпрос - дали е нужна промяна в Изборния кодекс?
Видеото по-горе: Убедителна победа на "Нова Демокрация" на изборите в Гърция
Тук е моментът да припомним, че за последен път имахме еднопартийно управление през вече далечния период 2009-2013 година, когато ГЕРБ спечели тогавашните избори. Засягайки тази тема, лидерът й Бойко Борисов след консултациите при президента Румен Радев намекна, че вариант с "гръцката избирателна система" би бил добър за нас.
Тя засяга именно опциите победителят в изборите да може сам да направи правителство. "Другият вариант е да се смени избирателната система. Масово се ходи на Гърция, а гръцката избирателна система на мен специално ми харесва.", коментира той.
Каква е гръцката избирателна система?
Най-основното в нея е даването на допълнителни мандати за първата политическа сила, избрана от народа на изборите. Те обаче се включват в действие, едва след като победителят е получил не по-малко от 25% от гласовете.
При преминаването на въпросния праг, той получава автоматично още 20 депутатски места, а за всеки следващ процент над тази цифра, получава по още един мандат. Казано другояче, при 26% взима допълнителни 21, при 27% - допълнителни 22 места и т.н. Така шансът да има възможност да управлява еднолично, значително се увеличава.
Работи ли успешно тази система?
В интерес на истината, все още не са минали достатъчно години от въвеждането на гръцката избирателна система, за да можем да отчетем дали би работила достатъчно ефективно. Тя бе приета през 2020 година, но влезе в сила едва през 2023 година и то, след като през май в Гърция гласуваха по стандартната пропорционална (същата, като у нас).
Тогава "Нова демокрация" спечели убедителна победа, но Мицотакис върна почти веднага дадения му мандат. Месец по-късно, новата система влезе в действие и с горепосочените бонуси, Мицотакис спечели 158 места с резултат от 40,5%. Това му даде възможност да състави еднолично правителство, тъй като общият брой на местата в гръцкия Парламент е 300.
Ще работи ли в България тази система?
Ако се доверим на сухите цифри, то ситуацията у нас вследствие на последните парламентарни избори не би се променила. ГЕРБ-СДС спечелиха 24,7% от гласовете, според официалната информация от ЦИК, така че дори не биха минали въпросната бариера, при която се дават допълнителни места като бонус.
Иначе българската пропорционална избирателна система често е била обект на обсъждания и критики от различните политически сили. От 1991 година досега обаче, изборите за народните представители и общински съветници у нас се провеждат по нея, а от 2007 година - и тези за европейските избори.
За този период бе пробван и вариант с елемент на смесена такава през 2009 година (31 депутати се избираха мажоритарно) и на "преференциално гласуване", въведено с Изборния кодекс от 2014 година, по информация на "Моята избирателна система".
През 2016 година, бе проведен и референдум, в който бяха поставени три въпроса - за мажоритарната избирателна система, за намаляването на субсидията на партиите и за задължителния вот. За промяната обаче не достигнаха около 13 000 гласа при гласували над 3,5 милиона души.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
