НСИ очаква по-песимистична дългосрочна демографска прогноза за България

Н ационалният статистически институт (НСИ) работи по актуализираната демографската прогноза за развитието на населението по пол и области в перспектива до 2085 година и се очаква тя да бъде готова до края на годината. Това съобщи в интервю за БТА Магдалена Костова, директор на дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ.

Предишната прогноза е направена на база данните от предходното преброяване

и от съществуващата статистика между двете преброявания. Сега имаме много голямо намаление на населението, което естествено ще се отрази и на прогнозата, допълни експертът и посочи, че очакванията са тя да е по-песимистична, защото демографските процеси в страната от години са едни и същи – населението намалява, застарява, има ниска раждаемост и висока смъртност и емиграция.

Няма статистически демографски показатели, които да определят кога една държава изчезва.

Една държава не може да спре да съществува, тази територия винаги ще остане. Тук са живели и 2 млн. души, и 9 млн., и сега - 6,5 млн., въпросът е какви хора ще пребивават на тази територия, коментира експертът.

При последното преброяване през 2021 г. статистиката отчете, че населението на България вече е 6 519 789 души,

интензитетът на намаление се е увеличил спрямо предходните преброявания, почти 24 процента от населението на страната е на 65 и повече навършени години. Положителната новина е повишаването на образователното равнище на населението – всеки четвърти е с висше образование, но става дума за количествено измерение на показателя, защото преброяването не може да установи качеството на образованието, напомни експертът.

При последното преброяване бе отчетено, че населението е с 844 000 души по-малко спрямо предходното,

като 500 000 са от негативен естествен прираст и малко над 344 000 са от отрицателно миграционно салдо – хора, които са напуснали страната и не са се върнали в родината си. Процесите в областта на демографията, които се случиха поради COVID пандемията – високата смъртност, отчетеният голям поток на миграция от градовете към селата и завръщането на българите в родината, не се оказа устойчива тенденция, коментира Костова и допълни, че това е временно явление, породено от глобалната пандемия.

Демографската прогноза, върху която сега НСИ работи, отново ще е в три сценария

Демографската прогноза, върху която сега НСИ работи, отново ще е в три сценария – песимистичен, реалистичен и оптимистичен, като и трите са съобразени с динамиката на демографските процеси. По-оптимистичният вариант е с презумпция за конвергенция с развитието на ЕС в контекста на членството на страната ни в Общността, което предполага развитието на икономиката на страната ни да е успоредно с останали държави от ЕС, което предполага конвергентност и в демографските събития, изтъкна експертът.

Според последната прогноза, оповестена от НСИ през 2018 г., която е реалистична и базирана на конвергентността,

през 2080 година общият брой на населението на България трябваше да бъде 4 872 317 души. Според прогнозата при втория оптимистичен вариант общият брой на населението в страната ни през 2080 година трябваше да бъде 5 205 354 души, а при песимистичния сценарий населението на България трябваше да е 4 692 336 души.

За да се преодолеят негативните демографски процеси, мерките трябва да са таргетирани

За да се преодолеят негативните демографски процеси, мерките трябва да са таргетирани, смята експертът. По думите ѝ раждаемостта в България следва европейските тенденции, което означава, че мерките по-скоро трябва да се насочат към задържането на българите в страната и евентуално към привличане на някакъв поток от имигранти, които да подобрят възрастовата структура на населението и да се увеличи делът на активното население в страната. Основното е да се създадат условия българите да остават в родината си, подчерта експертът, а по думите ѝ това минава през подобряване на достъпа до образованието, здравеопазването, инфраструктурата. Задържането на повече млади хора тук ще повиши и раждаемостта, защото в момента българите раждат в чужбина, коментира експертът.

Костова участва в дискусионен форум на тема "Необратим ли е демографският срив в България?", организиран от сдружение "Гражданска инициатива България 2050" с подкрепата на Центъра за демографски изследвания и обучение и други обществени организации.

Според прогноза на ООН до края на века България ще се "свие" до 3 млн. души

Председателят на сдружението Валентин Съйков напомни, че след като населението на България е било почти 9 млн. през 1989 г., вече сме 6,5 млн. "Колкото ни завари Втората световна война", коментира Съйков и допълни, че само за десетте години между двете последни преброявания България е претърпяла най-голямата си демографска загуба – над 844 000 души. Той цитира прогноза на ООН, според която до края на века България ще се "свие" до 3 млн. души.

Толкова, колкото при съединението на Княжество България с Източна Румелия, отбеляза Съйков.

Това, че сме свидетели на срив в броя на населението е безспорно, остава въпросът дали кризата се превръща в необратима катастрофа, или е възможно все пак да бъде овладяна, посочи той и допълни, че решението е в ръцете на цялото българско общество.

Същевременно той изтъкна, че в много отношения ние сме далеч от модерното общество,

като посочи, че според различни изследвания нагласите към предприемачеството сред населението, в това число и сред младите хора, са от най-ниските в Европа, а равнището на образованието, по думите му, пада стремглаво. България отдавна е само консуматор, но не и създател на научно-технически прогрес, заяви той. Крайният резултат е една изоставаща нация – нито модерна, нито консервативна, изключително недоволна от себе си и от света, падаща все по-надолу в различни международни класация, допълни Съйков и посочи, че това е в пряка връзка с надвисналата демографска катастрофа в страната.

За да спрем пропадането, страната се нуждае от нов общоприет национален идеал

Според него не може да има стратегия за предотвратяване на демографската катастрофа, която да не е обвързана с програма за ускорено икономическо и социално развитие на страната. По думите му не може да има демографска стратегия, която да не стъпва на програма за бързо и рязко увеличаване на брутния национален продукт – основа за водене не ефективни социални политики, за повишаване на качеството за образованието и здравеопазването. Увеличаването на дела на средната класа в структурата на населението според Съйков може да се окаже ключов фактор за обръщането на неблагоприятните демографски тенденции.

Според него обаче кризисните процеси в демографията вече са достигнали такава дълбочина,

че не могат да се преборят само с пари. По тази причина той смята, че за да спрем пропадането, страната се нуждае от нов общоприет национален идеал, който да обедини разделената ни нация и да служи за пътеводител на следващите поколения политици и за коректив на действията им.

Тежката социодемографска катастрофа на България вече е превърнала значими части от страната в антропологически пустини

Проф. д.н. Нако Стефанов заяви, че тежката социодемографска катастрофа на България вече е превърнала значими части от страната в антропологически пустини – Северозападна, Североизточна и Югоизточна България. Заради демографския бум в редица континенти, според учения е неминуема и демографската вълна у нас. Желаем или не, нас вече ни сполетява демографска вълна, защото ние освобождаваме територия и естествено към нас се задвижват маси от хора, заяви Стефанов. Ако днес започнем с дейности за демографско възраждане на България, най-рано след пет до десет години ще усетим въздействието, предупреди ученият.