И спания трябваше да отиде до урните през ноември, четири години след последните парламентарни избори. Но социалистическият министър-председател Педро Санчес изненада всички през май, като свика предсрочни избори за 23 юли след слабото представяне на партията му на местните и регионалните избори. Изправен пред възраждащата се опозиционна консервативна Народна партия (НП), която надхвърли очакванията на тези избори и която е твърдо напред в проучванията на общественото мнение, Санчес насрочи изборите с надеждата да мобилизира левите избиратели и да избегне месеци на кретане на коалиционното си правителство на малцинството.
Как се представи администрацията на Санчес през последните четири години?
Когато през януари 2020 г. Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) на Санчес постигна правителствено споразумение с крайнолевия алианс "Унидас Подемос", Испания получи първото си коалиционно правителство от 80 години насам. Коалицията обяви за свои основни постижения сравнително доброто състояние на икономиката, трудовите си реформи, въвеждането на менструален отпуск и актуализирането на законодателството за абортите, закона за евтаназията и схемата за минимален базов доход.
Тя въведе закон за демократичната памет, който има за цел да даде "справедливост, обезщетение и достойнство" на жертвите на гражданската война и последвалата диктатура на Франсиско Франко, и направи много за успокояване на въпроса за независимостта на Каталуния. Алиансът се справи и с пандемията от Ковид и с последиците от руската война в Украйна. Инфлацията в Испания сега е едва 1,9%.
Въпреки това между центристката ИСРП и по-радикалната Унидас Подемос има постоянни лични и идеологически напрежения, най-вече заради проваленото законодателство за сексуалното съгласие на последната, по силата на което над 100 сексуални престъпници бяха неволно освободени от затвора.
Как опозиционните партии гледат на правителството и неговите резултати?
Както Народна партия (НП), така и крайнодясната партия Вокс редовно атакуват правителството за това, че разчита на гласовете на каталунските и баските партии, подкрепящи независимостта, в конгреса. Те обвиняват Санчес, че е отстъпчив в отношенията си с каталунското движение за независимост, и се противопоставят остро на решението му да помилва девет каталунски лидери за ролята им в незаконния и неуспешен опит за отделяне на региона преди шест години. НП също така често осъжда стила на управление, който нарича "санчисмо" и който смята за циничен, опортюнистичен и насочен към запазване на властта.
Какъв е залогът на 23 юли?
Изборите ще определят дали Испания ще продължи да се поддава на крайно десния уклон, който изпитват много други европейски държави. Изборът е между лява и дясна коалиция: ИСРП и новият ляв алианс Сумар, от една страна, и НП и Вокс, от друга. Въпреки че PP води в проучванията, не се очаква да спечели абсолютно мнозинство, което означава, че ще трябва да разчита на подкрепата на Vox, за да управлява.
Макар че лидерът ѝ Алберто Нуньес Фейхоо усилено се опитва да подчертае умерените качества на партията си, тя многократно е показвала готовност да формира коалиции с Вокс, както е направила в регионите Кастилия и Леон, Валенсия и Естремадура. Санчес се надява, че перспективата крайнодясна партия да влезе в правителството за първи път след завръщането на Испания към демокрацията, след смъртта на диктатора Франко през 1975 г., ще подтикне левите испанци да гласуват масово.
Основни проблеми
Сред основните проблеми се нарежда кризата с ежедневните разходите за живот на испанците. Според доклад на Испанската централна банка, публикуван миналата седмица, 9% от испанските домакинства не са могли да плащат сметките си през миналата година поради нарастващите разходи и лихвени проценти. Неотдавнашно проучване на Ipsos за „Вангуардия“ установи, че икономиката е най-големият проблем за избирателите, като 31% от анкетираните са я поставили на първо място в списъка си. След това се нареждат безработицата (10%) и здравеопазването (9%). Имиграцията, една от любимите теми на Вокс. Тя вълнува едва 2% от анкетираните.
Кои партии ще участват в изборите?
Въпреки че PИСРП, PНП и Вокс са най-големите участници в изборите, голямо внимание беше отделено на Сумар - новия ляв алианс, ръководен от популярния испански министър на труда Йоланда Диас. Подкрепата за Подемос, която някога беше изтъквана като партия, която ще засенчи ИСРП, намаля през последните години и тя се представи катастрофално на изборите през май. Тя с неохота се съгласи да се присъедини към Сумар, но между някои от старите членове на партията и новото ръководство има стара вражда.
На тези парламентарни избори отсъства дясноцентристката партия Сюдаданос, която беше смятана за възможна управляваща партия, докато преди пет години катастрофалният завой надясно не ѝ струваше скъпо. Тя се представи толкова зле на последните регионални и местни избори, че не участва в общите избори - добра новина за НП.
Какво е вероятно да се случи на 23 юли?
Въпреки преднината на НП, рискът на Санчес изглежда се отплаща и социалистите започват да се издигат в социологическите проучвания. Много ще зависи от избирателната активност и от това какво ще поиска Вокс в замяна на това, че ще помогне на НП да влезе в правителството. Въпреки че броят на местата на крайнодясната партия може да намалее, тя може да постигне мисията си да помогне за управлението на Испания.
Консултантската и стратегическа компания Teneo изчислява, че има 60% вероятност за правителство, ръководено от НП, 30% вероятност за правителство, ръководено от ИСРП, и 10% вероятност за нови избори, ако не бъде постигнато споразумение за нова администрация (Испания проведе четири парламентарни вота между декември 2015 г. и ноември 2019 г.
криза, която тихо расте" />
