Соларната енергия отдавна е сериозен фактор в европейското (и световно) потребление.
Дори и само доверявайки се на чистата аритметика, можем да посочим един показателен пример - в Нидерландия през 2023 година, чистите източници (соларни и вятърни паркове) са произвели повече от половината електроенергия в страната.
Соларните централи имат дял от общо 17% от общото количество произведена енергия, което е и рекорд в това отношение. За сравнение, в Испания въпросният дял е 16,7%.
Каква е ситуацията в България?
Тук е моментът да припомним, че днес се очаква да има протест срещу твърде високите цени на тока от слънце, от страна на производителите. Както е известно, от 1 май цените за балансиране на системата се определят от нова методика, приета от Комисия за енергийно и водно регулиране, като от тази дата до днес поскъпването е в порядъка на... 15 пъти, нещо абсолютно непосилно за търговците и производителите на ток.
От асоциацията на търговците на електроенергия в България вече се оплакаха пред БНТ, че прогнозата им за потребление и производство се разминава с реалните количества и се получава дисбаланс (излишък на енергия или както е в конкретния случай - недостиг), като само за месец май цените толкова са се повишили, че цената е скочила до над 6300 лева за мегаватчас.
Логично, на преден план излиза и рискът за масов фалит при търговците, тъй като ако ситуацията не се промени, то проблемът съвсем скоро ще стане и системен. От Комисията по енергийно и водно регулиране вече се произнесоха, че работят по намиране на решение, но не пропуснаха и да отчетат, че са доволни от новата методика, тъй като е сложила край на досегашни практики, водели до големи загуби за дружество заради спекулации.
Подобно мнение изрази и служебният министър на енергетиката Владимир Малинов, който разкри, че не е притеснен, тъй като е имал срещи и с двете страни и вярва, че в КЕВР ще намерят решение, удовлетворяващо и двете страни. И докато от едната страни цари оптимизъм, а в другата заплахи, че ще се откажат да правят бизнес с производство на ток от слънце заради неконтролируемите цени, то е любопитно да направим сравнение и със същата ситуация в съседна Гърция.
Соларен преход: България vs Гърция
Още преди няколко години, южната ни съседка се ориентира бързо и инвестира доста средства в малки и големи соларни централи, инсталирайки ежегодно рекордни слънчеви мощности. Бе открита специална платформа за подаване на заявление за желаещи да участват в програмата на Министерството на околната среда и енергетиката (МОСВ) - "Фотоволтаици на покрива", по която бенефициенти бяха домакинства и земеделски производители.
Те имаха възможност да инсталират собствена фотоволтаична система, комбинирана със система за съхранение (батерия). Общият бюджет на програмата бе 200 млн. евро, а субсидията - до 75% за домакинствата и 60% за земеделските производители, като програмата бе предназначена за 120 000 домакинства. По този начин всички участници в нея можеха да реализират икономии от сметката си за ток в размер до 3000 евро.
Логично е да припомним и една изключително практична мярка, която бе въведена в Гърция от началото на годината - т.н. "Интелигентни електромери", инсталирани в хиляди домакинства. Те също бяха насочени към понижение цената на бита, като гарантират, че през деня ще се прилагат различни тарифи за таксуване.
Например, в обедно време лятото, когато производството на волтаиците достига пика си, се прилагат по-ниски цени за потребителите, докато в пиковите часове следобед, когато производството спира, таксите съответно се вдигат. С тази мярка, всеки потребител има възможност лично да пренасочи потреблението си в часове с по-ниски цени на зареждане.
Логично, с подобни стъпки Гърция изпълнява плана си да се нареди сред водещите енергийни фактори на Балканите (а и Европа като цяло), успявайки да задоволи огромна част от електроенергийните си нужди чрез възобновяеми източници.
Статистика
И накрая, малко сухи цифри - само до края на тази година се очаква предлагането на слънчеви панели да достигне 1100 гигавата (по данни на Международната агенция по енергетика), като в голяма част от страните в Европа ги използват не само за фотоволтаици на покрива, а и за... градински огради, тъй като цените им масово са се понижили. Дори и този факт обаче е достатъчно показателен къде е бъдещето на световната енергетика.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
