„Днес на заседание на Министерски съвет се прие протоколно решение, с което се одобри концепцията за съставяне на проекта на Закон за държавния бюджет за 2023 г.... В тази концепция основното решение, което се взе, е, че проектът на закона ще бъде разработен с дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт”, обяви на брифинг служебният финансов министър Росица Велкова-Желева.
Тя посочи, че при действащите приходни и разходни политики дефицитът в бюджета за 2023 г. ще възлезе на 6,9% от БВП на начислена основа. Ето защо са необходими промени, включително и данъчни, за постигане на дефицит от 3%.
Велкова подчерта, че държавата не е изправена пред фалит, но има риск от висок дефицит през настоящата година, ако мерките не бъдат приети от следващото Народно събрание.
„На 26 април се очаква да се разгледа проектобюджетът от Министерски съвет и да бъде внесен в Народното събрание. Проведоха се неформални срещи вече и със синдикатите, и с работодателите. В пакета данъчни закони и в частта приходни мерки се предвижда въвеждане на еднократна солидарна вноска за второ полугодие на 2023 г. или така наречения данък свръх печалба, който ще бъде разработен за всички юридически лица – това е еднократен данък. Другото което се предвижда е 100% дивидент от всички публични предприятия, след приспадане на часовете на загуба. Предвижда се увеличение на тол такси, което ще стане с акт на Министерски съвет. Възстановяване на някои от ДДС - ставките, които бяха намалени, увеличение на акцизите на електронните цигари - това са т. нар. вейпове, не нагреваемият тютюн. Засилва се фискалният контрол и предварително задължение да се декларира ДДС при селектираните рискови стоки”, поясни Велкова и добави, че общото увеличаване на приходите от изброените мерки се очаква да е с 6 млрд. лв.
Велкова: Това е новата дата за влизане в еврозоната
Тя посочи, че целта на промените е да се гарантира вдигането на пенсиите по швейцарското правило и други бюджетни разходи. Освен това се предвижда повишение на заплатите в бюджетния сектор с 10%, но само за тези, които не се получили никакво увеличение през 2022 г.
Ще бъдат намалени и разходите за командировки и издръжка. Освен това ще бъде предложено на Народното събрание въвеждането на буфери в Бюджет 2023 г. – единият ще е забрана капиталовите разходи да бъдат пренасочвани, а другият е правилото за 90% изпълнение на разходите до четвъртото тримесечие.
Българската икономика е напреднала значително в подготовката си за въвеждането на еврото и за бъдещето си успешно функциониране в еврозоната.
Това каза по-рано днес служебният министър на фининсите Росица Велкова-Желева по време на откриването на конференцията "България по пътя на еврото", която се провежда в Националния дворец на културата в София. По думите ѝ процесът на номиналната и реална конвергенция протича устойчиво.
Инфлационният процес в България до голяма степен зависи от цените на суровините и реалния процес на конвергенция. Постигането на критерия за ценова стабилност е предизвикателство за страната ни поради сравнително ниските цени в сравнение с това на страните на ЕС като цяло и тези от еврозоната. Министър Велкова отбеляза, че икономиката на България е над три пъти по-енергийно интензивна съпоставена с другите страни на ЕС.
Колко ще струват изборите на 2 април
Високата енергийна интензивност на българската икономика означава по-големи вторични ефекти върху производствените и потребителските цени в страната, което затруднява постигането на критерия за ценова стабилност, отчете министър Велкова.
По отношение на критерия за дългосрочен лихвен процент може да се каже, че в исторически план изпълнението на този критерий за конвергенция не е било проблем за България, припомни служебният финансов министър. Очакванията са в средносрочен план България да продължи да изпълнява този критерий.
През последните 25 години България демонстрира стабилна бюджетна позиция на сектор държавно управление и традиционно държи добри позиции по отношение на критерия за стабилни публични финанси. Тя припомни, че бюджетният баланс през 2022 г. е отрицателен с 2,9 процента от БВП на начислена основа. Също така дългът на сектор държавно управление е значително под критерия 60 на сто от БВП и възлиза на 23,1 процента от брутния вътрешен продукт към края на септември 2022 г. по данни на Евростат.
„И двата критерия – държавният дефицит и дългът отговарят напълно на изискванията за членство в еврозоната”, изтъкна Велкова.
По отношение на другия критерий - за стабилност на валутния курс - през юли 2020 г. българския лев се присъедини към валутния механизъм ERM II със съществуващия фиксиран курс към еврото, с което България изпълнява и този критерий. Страната ни полага усилия и за постигане на правна конвергенция, като работи за преодоляване на правните несъответствия, констатирани в конвергентните доклади на ЕК и Европейската централна банка през 2022 г.
За успешно присъединяване към еврозоната, наред с покриване на номиналните критерии и увеличаване на реалната конвергенция, следва да се осъществи ефективно практическа подготовка на икономиката, администрацията, гражданите на замяната на лева с еврото, както и да се повиши информираността на обществото по отношение на въвеждането на еврото.
Окончателно: От догодина МРЗ ще бъде 50% от средната брутна заплата
Ще продължават всички действия по подготовка на информационните системи, институциите, общините и компаниите. Ще се финализира проектът на Закон за въвеждане на еврото, както и оставащите необходими промени в Закона за БНБ във връзка с функциониране на централната ни банка в паричен съюз. С конституирането на Народното събрание служебното правителство ще внесе отново законопроектите, свързани с изпълнение на ангажиментите.
България ще подаде молба за изготвяне на конвергентните доклади доклади от ЕК, ЕЦБ при изпълнение на оставащите ни законодателни ангажименти, както и при устойчив тренд на намаляване на инфлацията, завърши служебният министър на финансите Росица Велкова.
