Д епутатите приеха на второ четене със 146 гласа „за" и 65 гласа „въздържали се" поправките в Кодекса на труда, с които от догодина минималната работна заплата ще бъде 50% от средната брутна работна заплата за страната, предаде репортер на БГНЕС.
След почивка от над един час, членовете на работната група направиха промени в закона, според които минималната работна заплата ще се изчислява за период от 12 месеца, които включват последните две тримесечия на предходната и първите две тримесечия на текущата година, като тя трябва да е в размер не по-малко от 50 % от средната брутна работна заплата за предходните 12 месеца.
За определяне на нивата на МРЗ депутатите дебатираха повече от час.
КНСБ обяви нужната сума за издръжка на тричленно семейство у нас
„Няма ясно разписан механизъм между синдикати и работодатели как да се определя минималната работна заплата. Ние предлагаме редакционна промяна да отпадне думата "брутна" пред минималната работна заплата, да отпадне думата "брутна" в средна работна заплата, както и закона да влезе от 1-ви януари 2024 г. Колкото и да имаме голямо желание да повишим минималната работна заплата, трябва да си дадем ясната сметка, че това засяга много институции, идват избори, но няма нужда от популизъм", заяви Деница Сачева, бивш социален министър и настоящ депутат от ГЕРБ.
„За нас тази тема е традиционна и последователна в годините, така че не знам защо се говори за популизъм", коментира вносителят на законопроекта Корнелия Нинова. „На 21-ви октомври 2022 г. внесохме предложения за промени в нивата на минималната работна заплата, и оттогава търсим всякакви варианти това да се случи. Ние предложихме 50% от средната работна заплата да стане минимална - тоест 850 лв. Между първо и второ четене се появиха предложенията на ГЕРБ и ПП да се счита брутна минимална работна заплата. Това означава, че в размер на минималната се включва клас прослужено време, нощен труд и т.н. Така накрая човек ще вземе 600 лв. - по-малко дори от сегашната. Аз благодаря, че сега тези предложения се оттеглят. Няма как да приемем решение със задна дата, служебният кабинет не прояви и разбиране да внесе бюджет за 2023 г., така че правим предложение датата за въвеждане на новата работна заплата да бъде юли 2023 г., до тогава се очаква да има и редовен кабинет", заяви още Нинова.
Искрен Арабаджиев от ПП уточни, че идеята на законопроекта е да въведе един предвидим, автоматичен механизъм за определяне на минималната работна заплата, така че да се намали напрежението между работодатели и работници. „На комисия разгледахме няколко предложения и видимо неразбирателствата, които имахме с БСП, има нагласа да бъдат преодолени и увеличението на минималната работна заплата да е нетно, а не брутно. Трябва да видим и периодите, които да служат за изчисляване на минималната работна заплата, има предложение за последните шест месеца на предходната година, както и за първите шест месеца от текущата, така че да видим кой е най-добрият вариант. Ние искаме по-скорошен период, в който да се взимат нивата на минималната работна заплата, така че да са по-адекватни, съществува възможността и да се вземе периода от юли 2022г. и юли 2023 г.", заяви още Арабаджиев.
Ивайло Мирчев от ДБ предложи механизмът за определяне на минималната работна заплата да бъде на годишна база- от юли 2022 г. до юли 2023 г.
От ДПС пък се обявиха против законопроекта. „Ние няма да подкрепим предложението минималната работна заплата да бъде 850 лв., а ще подкрепим създаването на автоматичен механизъм, с който да се определи минималната работна заплата, но от 1-ви януари 2024 г.", това заяви Севим Али от ДПС.
БГНЕС припомня, че законопроектът за промени в Кодекса на труда мина на първо четене на 8.12.2022г.
