"Галъп": Близо 50% от българите не възнамеряват да се ваксинират

О коло една пета от пълнолетните българи вече са напълно ваксинирани, друга една пета още не са, но казват, че ще го направят - немалка част от тях вероятно отлагат ваксинацията след прекарано заболяване, показват данни от редовното, независимо изследване от тридесетгодишната програма на "Галъп интернешънъл болкан", проведено между 2 и 10 септември по метода "лице в лице" сред 1007 души.

Сертификат за ваксинация или отрицателен тест в Словения и за работещите от вкъщи

Има обаче и 45%, които декларират, че нито са се ваксинирали, нито възнамеряват да го направят. Сред тях личат най-вече млади и представители на "гетоизираните и маргинализираните общности", коментират анализаторите.
Около една десета не съумяват или не желаят да отговорят на въпроса за ваксинирането.

Рекорден брой заразени с COVID-19 за последните месеци

От "Галъп интернешънъл болкан" обобщават, че

обществото ни се оказва разделено на две - едната се е ваксинирала или твърди, че смята да го направи, а другата - нито се е ваксинирала, нито смята да го направи. При това, част от онези, които твърдят, че ще се ваксинират, може би дават очаквания, а не искрения отговор, отбелязват анализаторите.

На това райско място ще допускат само ваксинирани срещу COVID-19

Анкетираните са помолени да изберат измежду няколко опции.

Според данните 5% отговарят "Ваксиниран/а съм с една доза от ваксина срещу коронавирус". 19,2 на сто декларират, че са ваксинирани с две дози. Тези 19,2 на сто са условно над милион от пълнолетните българи, уточняват от социологическата агенция, като посочват, че се вижда генералното покриване на декларации на респондентите и официалната статистика.

Какви реакции докладват ваксинираните срещу COVID-19

Някои от ползваните у нас ваксини обаче предвиждат единствена доза, а ваксинация вече има и при непълнолетните - затова и не бива да се търси напълно дословна съпоставимост на декларативните данни с официалната статистика, поясняват анализаторите.

21,5 на сто казват, че не са ваксинирани, но ще се ваксинират.

Оказва се, че най-забележимият критерий в тази група е, че в нея са в по-голяма степен представени хора, които твърдят, че вече са боледували. Ако в цялата извадка над една трета от пълнолетните свидетелстват, че са изкарали болестта, то в групата на отговорите "не съм се ваксинирал/а, но ще го направя" делът на прекаралите болестта е по-висок - около две пети, посочват от "Галъп интернешънъл болкан".

Кои клетки в организма защитават и от новите варианти на коронавируса

Затова според тях е валидна хипотезата, че част от изоставането с ваксинирането се дължи именно и на това, че мнозина са прекарали болестта и не бързат с ваксинирането или то не е на дневен ред.

Социологическите данни за преболедуване, разбира се, следва да се отчитат условно - доколкото става дума най-вече за декларативни отговори по твърде деликатна тема, освен това, няма как да се отчете безсимптомното преболедуване, коментират анализаторите, но допълват, че, все пак, показателите регистрират консистентни трендове в поредицата месечни вълни на изследване на агенцията затова и биха могли да се вземат за добра отправна точка.

Те показват, че преболедувалите у нас са пъти повече от официално отчетените.

А ако, например, процентите експериментално се отнесат не само към пълнолетните, но към всички българи, то може да се каже, че близо 2.5 милиона са преминали през заболяването. А с безсимптомни случаи, това число може да се окаже и по-сериозно, отбелязват от "Галъп интернешънъл болкан".

"Джонс Хопкинс": Коронавирусът е отнел живота на повече американци от испанския грип

В изследването има и по около една десета отговори на хора, които не съумяват да изберат опция по отношение на ваксините или пък по отношение на боледуването.

Ако техните отговори се приспаднат, нивата на боледуване и/или ваксиниране могат да се пресмятат дори и на по-високи нива. При всичките възможни уговорки, това допълнително показва, че имунитетът сред българите всъщност не е на толкова ниски равнища, смятат анализаторите и посочват, че това обаче очевидно се дължи повече на боледуване, отколкото на ваксиниране.

Изпуснат ли е COVID-19 oт лаборатория, СЗО поиска ново разследване

45,1 на сто избират опцията "Не съм ваксиниран/а и няма да се ваксинирам срещу коронавирус". Техният дял се равнява условно на близо 2.5 милиона пълнолетни българи. Ако изводите се разширят и към непълнолетните, ще може да се говори и за много повече. Демографските разрези показват, че в тази група младите са видимо по-добре представени, отколкото в групите на ваксиниращите се или възнамеряващите да се ваксинират.

В по-голяма степен присъстват и представители на маргинализирани общности, роми и други застрашени от социалните неравенства групи. Сред по-възрастните групи у нас пък ваксинирането е застъпено над обобщените за извадката нива. По-високо е ваксинирането, респективно - по-ниско е нежеланието за ваксиниране, и в столицата. В групата на отказващите ваксинация като че ли не личи картина на преболедуване, която да е различна от общата картина на преболедуване, констатират от социологическата агенция.

Причините за отказ от ваксиниране подлежат на обсъждане и по-задълбочено изследване. При всички положения обаче, дял от 45 на сто принципен отказ събужда тревога, коментират анализаторите, като отбелязват, че, при това, в отговори от типа "не съм ваксиниран/а, но ще се ваксинирам" съвсем не са изключени и неискрени, социално желателни отговори.

След датите на изследването ваксинираните са повече, но това не променя факта, че делът от около 45 на сто отказващи е устойчив в няколко вълни на изследване, посочват от агенцията и допълват, че междувременно темата вече търпи и частична идеологизация.