М инистърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов е запознал европейския комисар по въпросите на селското стопанство Януш Войчеховски със състоянието на земеделието в България, като е подчертал, че проблемите, предизвикани от ковид кризата, войната на Русия срещу Украйна, както и разразилата се впоследствие икономическа криза, са се отразили тежко от земеделските производители у нас и в ЕС.
Това стана известно на брифинг в Министерския съвет след среща на еврокомисаря, земеделския министър и министър-председателя Димитър Главчев. Войчеховски е на работно посещение у нас.
Тахов каза, че предложенията на ведомството към Европейската комисия са,
първо, намаляване на административната тежест върху земеделските стопани с цел предвидимост на получаване на подпомаганията към тях. "На второ място, предлагаме да се удължи с една година срокът за реализиране на проектите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., като самото разплащане да се осъществява и краят на реализацията на проектите да приключи през 2026 г.", обясни земеделският министър.
Не на последно място, подчерта той, трябва да се помисли за увеличаване на праговете по "украинската помощ",
защото в някои страни в Европа те се изчисляват на хектар площ или глава животно и така големите фермери още през 2022 г. са стигнали тавана и оттам нататък не могат да се възползват от опцията на директните плащания.
Тахов посочи, че от министерството са изразили позиция, че
от гледна точка на екологизацията наистина трябва да се подхожда по-предпазливо и стандартите на Зелената сделка да се наложат както на страни членки, и така и на страни, които не членуват в ЕС, а използват европейския пазар. "Знаем много добре, че това е един дългосрочен разговор, но много се надяваме той да започне от тук, от София", коментира земеделският министър.
Войчеховски определи България като важна страна в ЕС по отношение на селското стопанство и осигуряването на продоволствената сигурност в целия ЕС, "особено в тези трудни времена".
По думите му е важно да се посети страна, която е усетила в много голяма степен отрицателното въздействие първо на пандемията, след това на войната на Русия срещу Украйна. "Въздействието върху селскостопанските производители е осезаемо и имахме възможността да обсъждаме тези въпроси с президента на републиката, с министъра на земеделието и храните, с народни представители и с други заинтересовани страни", посочи Войчеховски.
Той допълни, че в селското стопанство има две много деликатни теми, които са важни за стопаните както в ЕС, така и в България.
Едната е Зелената сделка - въпрос, по който стопаните смятаха, че търпят ограничения.
"Говоря в минало време, защото междувременно ние реагирахме на техните притеснения и направихме сериозни промени, свързани със сертифицирането. Също така със задължението 4 процента от земята да бъде използвана за екосхеми – сега това не е задължение, а доброволно решение, което дава възможност за повече диверсификация", обясни еврокомисарят.
Другият въпрос, на който той обърна внимание, е свързан с
гъвкавостта за държавите членки при избора на периода, през който да се прилагат мерките. В момента всяка държава членка има възможност да избира периода според своята специфика и спецификата на своето селско стопанство.
Освен това за стопанства под 10 ха, които в България са значителен брой (над 100 000), не важат системите за контрол и санкции, които се прилагат за останалите, допълни Войчеховски.
Той продължи с втория въпрос, също свързан с чувствителна не само за българските, а изобщо за европейските стопани тема, а именно руската агресия в Украйна, която доведе до блокиране на коридорите за износ в Черно море и увеличаване на украинската продукция, достигаща ЕС.
По думите на Войчеховски България е сред най-засегнатите страни - през 2022 г. стойността на вноса на селскостопанския внос от Украйна в България възлиза на 1 млрд. евро. В тази връзка у нас бяха осъществени възможности за подпомагане на стопаните за справяне със ситуацията. Беше приета забрана за внос от Украйна на царевица, рапица и слънчоглед.
Еврокомисарят припомни, че ситуацията се подобри в известна степен през 2023 г., но пак остана голямото разминаване между внос и износ.
Той посочи, че България е може би държавата, в която най-много държавна помощ е оказана на земеделските производители - за България тази сума възлиза на 452 млн. евро.
Според Войчеховски е важно да се говори какви са възможностите на българското правителство за подкрепа на земеделците.
Заключението от днешните разговори, което еврокомисарят изведе, е, че са важни по-съществени мерки в ЕС, за да не се позволява такава голяма разлика между внос и износ и да се подкрепят селските стопани.
Министър Тахов заключи, че
предпочита да дойде времето, когато да не се отчитат обемите на компесаторните плащания, които са предизвикани от форсмажорни обстоятелства, а да си говорят за нивата на директните плащания на българските земеделски стопани, те да се изравнят към останалите страни членки.
На въпрос относно бюджета за селското стопанство след приемането на Украйна в ЕС Войчеховски посочи, че
в действителност ще е необходим по-голям бюджет за Общата селскостопанска политика (ОСП), защото при настоящия не е възможно да се работи по нея. В ЕС 0,4 процента от БВП се отделя за селско стопанство, така че вероятно в бъдеще тези средства ще трябва да се увеличат, обясни той.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
