П рофесор Лилия Илиева от Филологическия факултет на Югозападния университет откри оригиналния ръкопис на първата история на България от Петър Богдан. Тази история е с век по-стара от историята на Паисий.
Откритието се определя като епохално и е направено в италианския град Модена.
Чипровчанинът Петър Богдан Бакшев е написал „История на България“ 97 години преди Паисий Хилендарски. Той занесъл ръкописа си в Светия град за печат, но трудът му се загибил - до днес, когато е напълно открит.
Във видеото горе - архивите за ДС и "История Славянобългарская"
"От научна гледна точка, това е по-добра история от тази на Пайсий, защото Петър Богдан има висше образование и директно работи с изворите, докато отец Паисий няма висше образование и историята му е плагиатство от Мавро Орбини и Цезар Барони", коментира бишият шеф на Националния исторически музей Божидар Димитров пред БНТ.
Статията на проф. Илиева в новия брой на реферираното сп. „Балканистичен форум“, е озаглавена „Открит е първият трактат върху българската история: Петър Богдан, за древността на бащината земя и за българските неща“.
Професор Илиева е направила откритието си, работейки по проект, финансиран от Фонд “Научни изследвания“, заедно с екип преподаватели от Катедрата по български език към Филологическия факултет на Югозападния университет.
Откритието окончателно слага край на спора за първата история на България.
Оригиналният ръкопис на епископ Петър Богдан е намерен и вече няма никакво съмнение за неговото съществуване и съдържание.
Историята на един трезор и пазител на миналото на днешните български земи
В момента екип филолози и преводачи подготвят за печат оригинала на първата българска история, който ще излезе през идната година.
За историческата наука откритието няма аналог в последните десетилетия. То доказва с абсолютна сигурност съществуването на „Историята“ от Петър Богдан Бакшич и поставя Чипровци на полагащото му се място като културен и образователен център на Балканите още през 17 век.
„Историята“ предшества тази на Паисий Хилендарски
с повече от век и е един от етапите в борбата на българските католици за независимост от Османската империя. Апогеят на този процес е Чипровското въстание, в което се включват големи части от Северозападна България.
„Ръкописът се е запазил, защото винаги е имало хора,
които са го оценявали. За съдбата му със сигурност установих, че той е имал шанса да попадне в колекцията на италианския историк и ерудит маркиз Джузепе Кампори (1821- 1887). Майката на маркиза се е казвала Мариана Булгарини и вероятно това е причината трудът на Петър Богдан да събуди неговия интерес. След смъртта на маркиза неговата колекция преминава в Университетската библиотека на град Модена, където се намира и до днес. Имам предположения къде е бил ръкописът преди да попадне в тази колекция – още през 1983 г. в един от манастирите на Дубровник попаднах на данни за ръкопис на нашия автор, който обаче отдавна беше напуснал манастирската библиотека, без да има данни за съдбата му по-нататък. С последното изречение отговарям на въпроса ви „как стана“ – отдавна я търся. Хората, които търсят книги, знаят, че съществува една сила, наречена „Библиотечният ангел“ – това е един ангел, който ни помага в търсенето по библиотеки.“, разказва ученият пред изданието Severozapazen.bg.
Тя открива следите на ръкописа първо в частна колекция, откъдето вероятно е бил откупен за публична италианска библиотека. Това прави възможно откриването му от българския екип. Основната подготовка по издаването на „Историята“ е на проф. Цветан Василев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, се посочва в публикацията на „Балканистичен форум“. Изданието ще бъде превод по оригиналния текст, факсимиле, бележки и коментар.
Петър Богдан е голям интелектуалец, но той е и духовно лице. Като такъв той не се интересува много от материалнте неща в живота, интересува се от духовния живот. Затова, ако някой очаква в своя труд той да е описвал жестоки битки и кървави победи, ще остане разочарован“, разказва проф. Илиева.
Във Венеция книгата е била отпечатана малко след смъртта на Петър Богдан – след 1674 г. Напълно възможно е скоро да открием и печатен екземпляр – в Италия културното наследство се опазва от векове с цената на големи усилия и като приоритет. Малка компенсация за унищожението, на което е подложена българската книжнина по време на Османската империя.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК
криза, която тихо расте" />
