Д ве парламентарни комисии приеха единодушно предложението на ГЕРБ и ДПС за ограничаване на рекламата на хазарт в медиите. Предвижда се също хазартни зали да има само в населени места над 5000 жители. Депутатите отчетоха, че заради предстоящата ваканция и предсрочните избори е вероятно текстовете да не бъдат приети окончателно до края на 49-ия парламент. Утре законопроектът влиза на първо четене в пленарна зала.
АБРО: Забраната на реклама на хазартни игри ще доведе до преминаване към незаконни доставчици
„Едва ли в последните дни на Народното събрание може да изработим най-добрия закон. Едва ли може да се обхване и в цялост този проблем, според мен дори игралните зали не са чак такъв голям проблем, какъвто е онлайн хазарта”, заяви Тома Биков от ГЕРБ.
Последва остра реакция от бранша. Според Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори ограничаването на рекламата ще доведе до ръст на залози в нелегални сайтове и обекти. Те посочват още, че европейска и световната практика изискват, когато се прави предложение за изменение на закон, който засяга финансовата сфера, да бъде даден достатъчен хоризонт, за да може да се прецени ситуацията и да се потърси друг източник на приходи. Подобни промени би трябвало да бъдат въвеждани в началото на определена финансова година или да бъдат планирани поетапно, за да може най-малкото медиите да могат да съобразят дейността си с намалените приходи, се казва още в позицията.
БАХД с позиция за законопроект, предвиждащ забрана за рекламите на хазартни игри
„Ограничавайки рекламата принципно и изобщо, би означавало информационният канал къде е легалният хазарт да бъде спрян. Така ще се засили търсенето на нелегални залози”, заяви Анна Танова от Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори.
Ето и пълния текст на становището:
"От името на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори АБРО бихме искали да изразим становище и да предоставим допълнителна информация във връзка с предложените промени със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, в частта за рекламата на хазартни игри.
На първо място споделяме мотивите на вносителите, според които рекламата има жизненоважна роля във връзка с добре функциониращия легален пазар, тъй като дава възможност на лицензираните хазартни оператори да предлагат своите услуги като предоставят информиран избор и насочват потребителите към регулираните, законни хазартни услуги. Многократно сме изразявали становището, че рекламата на хазартни игри трябва да е отговорна и регулацията й да е устойчива при ясни правила и условия.
Рекламата не трябва да таргетира малолетни и непълнолетни лица и следва да съдържа послание за отговорно поведение.
Не споделяме разбирането, че с пълната забрана на рекламата се постигат изложените цели. Забраната за законосъобразно информиране на потребителите за легалните хазартни оператори и техните услуги ще доведе до преминаване към незаконни доставчици, които не спазват правилата на ЗХ и останалото приложимо законодателство и при които няма гаранции за защита на непълнолетни лица и общо на потребителите. Към днешна дата на интернет страницата на Националната агенция за приходите са публикувани повече от 3280 нелегални хазартни интернет сайта като последните са само установените от НАП нелегални хазартни доставчици. Много от тези нелегални хазартни оператори постоянно променят домейна, през който предоставят хазартни услуги и пренасочват потребителите към нови адреси за достъп.
Европейски законодателен акт за свободата на медиите и Директивата (ЕС) 2019/790 от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар, включват в своите цели и мотиви обезпечаването на устойчивостта на медийния отрасъл, насърчаване на инвестициите в медийни услуги, които имат за резултат наличието на надеждна информация, свободни и плуралистични медийни услуги и осигуряване на качеството на журналистиката и на достъпа на гражданите до информация. Забраната за реклама в медиите е забрана за предоставяне на медийна услуга по смисъла на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Предоставянето на рекламни съобщения от медиите обезпечава финансовата устойчивост на медиите, качеството на медийните услуги и достъпа до информация. Трябва да се подхожда внимателно към всяко подобно намерение за забрана за предоставяне на услуги и съответно забрана за приходи, в условията на силно конкурентната среда на онлайн дигитални платформи, в която се развиват традиционните ни медии. Лишаването на част от медийната индустрия от рекламни приходи ще има пряк резултат върху достъпа на българската аудитория до спортно съдържание и качествено публицистично медийно съдържание.
АБРО е активен участник в законодателните инициативи и инициативите за саморегуулация на рекламата на хазартни игри. През октомври и ноември 2023 г. АБРО взе участие в работна група в Министерството на финансите, която имаше за цел да допълни регулацията на рекламата на хазарт в чл. 10 от ЗХ с мерки и ограничения за постигане на целите за отговорна реклама, защита на потребителите и на ненавършилите пълнолетие лица. В работната група бяха представени МФ, НАП, народни представители с опит при защита на потребителите и познания в тази сфера, асоциациите от хазартната индустрия. В рамките на работната група бяха изработени предложения за редакция на ч. 10 ЗХ с допълнителни ограничения по отношение на съдържанието и позиционирането на рекламата на хазартни игри. В края на месец декември 2023 г. Министерски съвет внесе предложение за изменение и допълнение на ЗХ чрез Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., без да вмючи съгласуваните промени по чл. 10 ЗХ. Последните изменения на ЗХ са в сила от 1.01.2024
Същите предложени промени в чл. 10 ЗХ, АБРО внесе за обсъждане в рамките на Националния съвет за саморегулация на рекламата НСС - за създаването на допълнителни саморегулационни правила в специален раздел към Етичните правила за реклама и търговска комуникация на хазартни игри. Допълнителните правила са в процес на обсъждане в рамките на НСС. Правилата на НСС дават възможност за предварителен и последващ контрол на рекламните кампании в медиите. Решенията на Етичната комисия на НСС са задължителни за доставчиците на медийни услуги, доставчиците на платформа за споделяне на видеоклипове и хазартните оператори, съгласно чл. 126г от ЗРТ и чл. 10, ал. 6 от ЗХ. Изпълнението на нормите е скрепено с имуществени санкции по ЗРТ и ЗХ.
В този контекст е важно да бъде отбелязан и напредъкът, който самата хазартна индустрия постигна като подписа Меморандум за отговорна реклама на хазартни игри в Република България. Меморандумът е действащ и към днешна дата.
С оглед изложеното считаме, че целите на законопроекта могат да бъдат постигнати с по-детайлна регулация на съдържанието на рекламните съобщения в чл. 10 от ЗХ или чрез допълнителни саморегулационни мерки. Имаме готовност да предоставим изработените редакции на чл. 10 ЗХ в рамките на работната група към МФ.
Считаме, че е наложително да бъде спазван чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и мотивите на законопроекта да включват очакваните резултати от прилагането на нормативния акт, анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и предварителната оценка на въздействието.
Добрата европейска и световната практика е когато се прави предложение за изменение на закон, което засяга финансовата сфера на дадено лице, каквото е ограничаване излъчването на реюаама за медиите, да бъде обсъдено доколко е необходима и пропорционална мярката и целесъобразна забраната. Следва най-малкото да бъде даден достатъчен хоризонт, за да може да се прецени ситуацията и евентуално да се потърси друг приходоизточник, ако се прилага забрана на приходи. Подобни промени би трябвало да бъдат въвеждани най-рано в началото на определена финансова година, а още по-предвидимо би било в случай че се стигне до въвеждане на ограничения, те да бъдат планирани поетапно, така че най-малкото медиите да могат да съобразят дейността си с намалените приходи.
Не на последно място, изработването на законопроекта, съгласно ЗНА следва да бъде при зачитане на принципите за необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност. (чл. 26 ЗНА) и при спазване на изискванията и сроковете за провеждане на консултации и съгласуване с обществените организации. Последното е задължителна предпоставка за устойчива и качествена нормотворческа дейност и предвидима и стабилна икономическа среда.
Оставаме на разположение за обсъждане за създаването на добре обмислен и балансиран законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта".
Реакция дойде и от Българската асоциация на хазартните дейности. Те посочват, че законопроектът се внася без да е обсъждан с индустрията и в края на 49-ия парламент.
Цялата позиция гласи:
"УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
От името на Българската асоциация на хазартните дейности изразяваме становище, което молим да бъде взето предвид при обсъждането на внесения ЗИД на ЗХ.
В придружителното към проекта на ЗИД на ЗХ писмо, адресирано до Председателя на Народното събрание, вносителите са отправили молба „законопроектът да бъде представен за разглеждане и гласуване съгласно установения за това ред“.
Установеният ред съгласно чл. 71, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвижда когато законопроектите се внасят от народни представители предварителната оценка за въздействие да е съгласно методологията, приложена към правилника, като „се прилага чл. 26, ал.1 от Закона за нормативните актове“. Тази референция задължава вносителите да зачетат принципите на „необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност“.
В рамките на календарната 2024 г. БАХД участва в множество дискусии, организирани от Министерство на финансите, Съвета за електронни медии, Националния съвет за саморегулация, неправителствени организации и такива, които обединяват интереси на своите членове в сферата на игралната индустрия.
Необходимостта от въвеждане на допълнителни мерки за ограничаване на рекламата, така че да бъдат защитени уязвимите групи се споделя не само от БАХД, но и от всички неправителствени организации в сектора. С оглед приложимото законодателство на ЕС, и по-специално Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD), която насърчава използването на саморегулиране и съвместно регулиране на рекламата, включително на рекламата на хазартни игри в контекста на Препоръката на ЕК от 14 юли 2014 г. относно "принципите за защита на потребителите и играчите на онлайн хазартни услуги и за предотвратяване на онлайн хазарта сред непълнолетните", (2014/478/ЕС), към настоящия момент е налице опит за създаване на саморегулативна мярка, която се материализира в подписания МЕМОРАНДУМ МЕЖДУ ЛИЦЕНЗИРАНИТЕ ОРГАНИЗАТОРИ НА ОНЛАЙН ЗАЛАГАНИЯ ЗА ОТГОВОРНА РЕКЛАМА НА ХАЗАРТНИ ИГРИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в сила за 2023 г. и 2024 г.
В допълнение към действащия Меморандум, лицензираните организатори са предложили на Националния съвет за саморегулация да гласува промени в Етичните правила за реклама и търговска комуникация на хазартни игри, така че да бъдат въведени ограничения по отношение на:
Обявяване на размера на печалби и/или предметни награди, размер и брой на бонуси;
Излъчването на телевизионна и радио реклама единствено в часовия пояс от 6,00 ч. до 19,00 ч., освен в рамките на 10 минути преди, след и по време на прякото излъчване на спортни събития и предаванията за тях;
Позиционирането на реклама на хазартни игри върху дрехи, екипировка или продукти, предназначени за малолетни и непълнолетни лица;
Забрана за участие в реклама на хазарт на лица, които: а) не са навършили 23 години; б) са герои и образи от филми или програми, чиято основна аудитория са деца; и/или в) са действащи журналисти – водещи на новини;
Поставянето реклама на хазарт на външно изградени съоръжения тип билборд с в близост до 100 м. от детски градини и училища по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование;
Всяка непряка, допустима реклама на хазартна игра да съдържа послание за разумно залагане (отговорна игра);
Представянето на участие в игрите като важна част от начина на живот на отделния индивид, като заместител на социалните контакти и/или възможно решение на социални, образователни, лични и професионални проблеми, като алтернатива на заетостта, решение на финансови проблеми или форма на финансова инвестиция и благоприятно за социалния успех занимание.
В рамките на индустрията се разработват защитни мерки за въвеждане на ограничения за участие в хазартни игри, организирани онлайн. Следва да бъде отбелязано, че голяма част от хазартните организатори вече предлагат такива мерки на регистрираните си участници, но както и Меморандума, така и тези мерки нямат задължителен характер за всички организатори и не се спазват от тези, които не са подписали тези документи.
БАХД участва и в работата на Европейската асоциация за игри и хазарт (EGBA), където има възможност да участва в заседания с представители на неправителствените организации в държавите членки на ЕС в областта на хазарта.
При обсъждането на въпросите за вредите от хазарт и провеждане на социално отговорна игра, рекламата обичайно се поставя в ядрото на тази проблематика. В рамките на общностната съществуват модели в целия възможен спектър – от пълна забрана, до детайлни инструкции и наръчници за създаване и разпространение на реклама. За успешен модел по дефиниция се счита този, който е ангажирал вниманието на потенциално уязвимите групи с други занимания и като минимум ефект не е довел до повишаване на трафика към нелицензираните сайтове.
Опитът показва, че държавите, в които рекламата беше напълно забранена, или вече са отменили, или са обявили предстоящо отменяне на това ограничение.
Освен в Европа, тези базисни разбирани са възприети и в Съединените щати където онлайн игрите най-късно получиха разрешителни режими като следствие от невъзможността да се овладее нарастването на сивия сектор.
С предложението на вносителите да се забрани телевизионната и радио рекламата освен, че не е отчетен потенциалния ефект за разрастване на сивия сектор, самите телевизии и радиа не са посочени като заинтересовани лица, по отношение на които внесения ЗИД на ЗХ би имал пряко въздействие.
Предвид предстоящото Европейско футболно първенство телевизиите вече са планирали своите бюджети. Налице са сключени договори и поети ангажименти. Предвидимостта и стабилността са принципи, които вносителите спазват, така както разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗНА уговаря.
Отделно от това, по отношение на забраната за реклама в интернет следва да се има предвид, че ефекта от действието на подобна разпоредба ще засегне само местните юридически лица. Това ограничение ще има благоприятен ефект върху чуждестранните компании, с регистрации извън територията на Р. България, към които ще се пренасочат тези рекламни договори.
Считаме, че предложението на вносителите се явява необосновано и в контекста на Решение на ЕС С-347/09, според което „националната правна уредба (трябва) да позволява използването само на реклама, която е умерена и стриктно ограничена до необходимото за насочване на потребителите към контролираните мрежи за игра“. В допълнение, Решение C-410/07 на Съда на ЕС предвижда „рекламата да остане умерена и стриктно ограничена до необходимото за насочване по този начин на потребителите към разрешени мрежи за игра. За сметка на това тази реклама не може по-специално да има за цел да насърчава естественото влечение на потребителите към игрите, като стимулира активното им участие в тях, по-конкретно като представя игрите като обикновена дейност или им придава положителен образ, свързан с факта, че събраните приходи се насочват към дейности от общ интерес или още като увеличава привлекателността на игрите посредством примамливи рекламни послания, описващи бленувани големи печалби“.
Опитът сочи, че българският потребител на онлайн хазартни игри не проявява специално внимание и критичност по отношение на избора си да не залага в нелицензирани сайтове – от една страна и от друга страна, въвеждането на ограничения се оказва неефективно предвид технологичните възможности да се достъпват платформи чрез прокси адреси. В тази връзка, а и както сочи опита на други европейски пазари, ограничаването на рекламата води до увеличаването на активността на нелицензирани сайтове, което респективно намалява възможността на държавата да събира данъци и такси от хазартна дейност, както и да осигури защита на тези потребители.
Прави впечатление, че в ПРЕДВАРИТЕЛНАТА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО вносителите са посочили като основание за законодателната си инициатива ограничението на „разпространението на хазартните игри“ и „намаляване на тяхната популярност“. Този ефект, както опита показва, не се постига нито със забрана на рекламата, нито със забрана на дейността. Строгите регулации, въвеждане на мерки за лечение, за превенция, провеждането на кампании за отговорна игра, запазването на баланс за подпомагане на спортни клубове, провеждане на културни мероприятия, подобряване на социалната среда, … - това е посоката, в която е необходимо да се променя нормативната уредба.
Независимо от факта, че вносителите са предвидили създаването на нова Наредба с оглед разходването на вноските за социално отговорно поведение, в оценката е посочено, че не се налагат промени в други нормативни актове. В ЗИД на ЗХ вносителите посочват необходимостта от промяна на чл. 237 от Наказателния кодекс, част от Раздел II, Престъпления в отделни стопански отрасли, където се предвиждат санкции за убийство и улов без надлежно разрешение на едър дивеч; за убийство или улов на дребен дивеч без ловен билет, „както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства“.
Очевидно е, че вносителите не са отделили нужното време да обърнат внимание на всички въпроси, засегнати групи и структурни промени, които ще се наложат при приемането на това предложение.
БАХД не споделя виждането на вносителите за това, че „промяната съответства на установените в националното и в европейското право принципи на защита на обществения интерес при спазване свободата на словото и недопускане на дискриминация“.
Настоящото предложение се внася без дискусия с индустрията, без публично обсъждане, без анализ на потенциалния ефект върху медиите и най-вече без обосновка за спешността, предвид избрания момент за внасянето: Два работни дни преди обявената парламентарна ваканция заради провеждането на новите парламентарни и европейски избори.
Предложените като изключения времеви рамки по отношение на влизането в сила, следва да бъдат мотивирани така, че да бъде разбрана извънредността на предвиденото влизане „в тридневен срок от обнародването (му) в „Държавен вестник“ с изключение параграф 1, т.2, който влиза в сила три години след обнародването му“.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Призоваваме да се спазят установения ред и принципи на Закона за нормативните актове за разглеждане и гласуване на внесения законопроект.
С уважение:
Стилян Шишков
Председател на Управителния съвет на Българска асоциация на хазартните дейности".
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
